На 26 април 1986 година в Ченобилската АЕЦ, намираща се днес на територията на Украйна, при тест на системите за сигурност, се взривява четвърти реактор. Това е най- голямата катастрофа в историята на ядрената енергетика, на второ място стои АЕЦ Фукушима.

Съветските власти се стараят да запазят в тайна техногенния ад, случил се край град Припят. Европейските метео служби, обаче почти веднага вдигат тревога и Западният свят разбира за трагедията. От тази страна на Желязната завеса, всички живеят в неведение. Както в СССР, така и в страните сателити. Затова и на първи май, на петия ден, след като радиоактивният облак е изхвърлен в атмосферата и е покрил територията на почти цяла Източна Европа, на жълтите павета в София, на булевард Руски, сега „Цар Освободител“, се провежда празнична манифестация.

В същото време около централата и близкия Припят биват евакуирани над 150 000 души и скоро става невъзможно информацията за трагедията да се скрие. Това е поредният удар върху вече разпадащия се комунистически лагер.

А какво се е променило през последните 33 години? Освен това, че буквално зарязаните жилища на гражданите на Припят са притегателно място за фотографите, мислим, че живеем в свят, в който имаме абсолютен достъп до информация. Информационният поток е толкова наситен със събития, че може свят да ти се завие, стига да имаш желанието можеш да научиш всичко – от това къде е станала автокатастрофа през последните 15 минути, до думите, които са си разменили Путин и Ким Чен Ин.

Но има и неща, които никога няма да разберем със сигурност. Въпреки потока. Като например истина ли е версията на САЩ за атентата на 11.9.2001-ва година, заради който Америка започна серията от войни в Близкия Изток? Наистина ли Джордж Сорос е толкова могъщ, че може да сваля правителства в другия край на света? Толкова ли е силен Путин, колкото изглежда? Възможна ли е външна намеса в изборите на най-голямата демокрация в света? Равноправни ли сме в Европейския съюз, и толкова ли нашите управници го обичат, колкото твърдят?  

А колко пъти през тези 33 години, сме излизали на манифестация на петия ден след трагедия, за която не подозираме?