Прокуратурата в Пловдив е образувала досъдебни производства при 30% от сигналите за домашно насилие. От началото 2023г. до сега към местното обвинение са били докладвани 185 случая за малтретиране, възникнало в условията на партньорска връзка или съвместно съжителство. Само през юли сигналите са 23. По груби сметки можем да кажем, че през всеки делничен ден до Районна прокуратура е бил известяван по един случай на домашно насилие в града или областта.

По всеки един от тях е била извършена проверка. Но не при всеки са били открити достатъчно доказателства за образуване на досъдебно производство и повдигане на обвинение.

Става ясно още, че за цитирания период нито един мъж не се е оплакал, че е бил обект на домашно насилие. Това далеч не означава, че 100% от жертвите са жени. Малтретиране на мъже се случва фактически, но за съжаление, докладването на подобни случаи до органи и институции все още страда от социална стигма. Същото явление се наблюдава и при тежки и системни прояви на домашно насилие – остават скрити зад вратите на дома.

Така от 185 сигнала имаме 62 казуса в активна работна фаза. Останалите са приключили, тъй като не е открито наличие на извършено престъпление, посочват по запитване на TrafficNews от Прокуратурата. Неизяснена остава причината, поради която при 60 на 100 от сигналите не се е стигнало до производство. Една от хипотезите е, че насилие има, но то е трудно доказуемо и законът спъва повдигането на обвинения. Именно поради тази причина бе крайно време за реформа в Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Другата хипотеза обаче – сигналите са фалшиви.

Фокус върху този тип злоупотреба бе поставен от някои експерти и граждани, докато все още се обсъждаха промените в ЗЗДН. Това съвсем обосновано събуди притеснение, тъй като обнародваните промени разшириха правата на жертвите. Узакони се обвинение в домашно насилие при наличие на „интимна връзка“ без съжителство и брак. Това несъмнено ще увеличи сигналите – както истинните, така и неверните.

При липса на прецизност в прилагането на ЗЗДН е възможно да се озовем в патово положение: невинен е в затвора, насилник е на свобода. Тези двете хипотези са еднакво опасни и отново напомнят колко значимо е да се действа балансирано. Акцент трябва да се постави върху разширяване правата на жертвите, но и върху по-строг контрол над институциите, които разследват случаите още в началния им етап.

Нещо, което бе пропуснато при случая „Дебора“, и предизвика революция.