–Д-р Учкунова, в края на предизборната кампания виждаме, че здравеопазването и социалните грижи са основни приоритети в програмите на повечето политически сили в града. С опита Ви на лекар, политик и общественик, можете ли да посочите период, в който хубавите пожелания да са били и реалност?

–Да, мога. Преди три мандата, когато Славчо Атанасов от ВМРО беше кмет на града, детските ясли и градини бяха безплатни. Това беше облекчение и помощ за родителите, част от мерките за стимулиране на младите семейства. Здравеопазването и в частност детското здравеопазване, също беше сред приоритетите му тогава, защото съвсем правилно беше преценил до каква степен е важно младите хора да остават в града, да създават тук деца и семейства.

Тази грижа за хората, за семействата трябва се върне отново. Минахме през един доста дълъг период, в който строежите и запълването на зелените площи с кооперации и луксозни комплекси бяха най-важното за местната власт! На това трябва да се сложи край, защото презастрояването е факт, включително и в Тракия.

Пловдивчани трябва да разберат, че имат възможност да изберат политик, вече доказал се като добър кмет и това е Славчо Атанасов. Ако искат детските градини и яслите пак да са безплатни, ако искат искрена грижа за общинското здравеопазване - това е логичният избор.

– Вие сте доайен на македонската общност в града, неформален лидер сред наследниците на някогашните бежанци от Тракия и Беломорието. Усеща ли се още онзи стремеж към национално единение, който носеха някога дейците на ВМРО?

–Този огън не е угаснал, но в момента само тлее. Живеем в сложни времена, в ежедневието всеки гледа себе си и малко се интересува от съседа, от човека, когото среща на улицата. Но в Пловдив още има живи бежанци от Егейска Македония, те помнят какво е да си прокуден от дом и родина. Малко останаха, но още ги има. Още носят оня копнеж по идеалите на Илинден и Преображение.

 –Приятели сте с кандидата за кмет  Славчо Атанасов, не е тайна. Какъв човек е той?

–Познавам Славчо от времето, когато беше почти дете. Той е човек, за когото гордостта е напълно чужда. Той този библейски смъртен грях го няма и никога няма да се възгордее, да постави личните си нужди и желания над тези на хората.
Когато аз бях общински съветник, а той кмет, правехме приемни в сградата на ВМРО на “Гладстон” - той в едната стая, аз в другата. Всеки ден, в дъжд и пек, няма “ама кметът отсъства”, “ама сега е възпрепятстван”, няма такива неща!  Имахме график и приемахме хора всеки ден, без изключение. Ако има човек на легло и не може да дойде - заедно отивахме до дома му да го изслушаме и да му решим проблема.
Такъв човек е Славчо - запазил човечност и съпричастност към хорските болки.

И още, Славчо е искрено вярващ човек. За него Библията не е белетристика, а истинско Слово Божие. И той се старае да живее по Божиите закони - не кради, не убивай, не богохулствай, не пожелавай нищо чуждо…

 –Като бивш общински съветник и политик с опит, можете ли да дадете оценка и на работата му в предишния мандат?

–За мен той винаги ще бъде най-любознателният политик, когото съм срещала. И най-бързо учещия се. Докато бяхме заедно в управлението, той се учеше всеки ден, на всяка стъпка. Искаше да бъде кмет, какъвто е нужен на града и на хората в него.
Любознателен е, непрекъснато чете. Не случайно има две образования и успя да завърши юридическото, докато работеше. На последния етаж на сградата на ВМРО има една стая, пълна с книги. Когато работехме там, пет минути свободно време да се отвори, Славчо е там и чете!

И сега го прави, въпреки огромния политически опит, който натрупа - образова се непрекъснато. Ако за нещо съм го критикувала, то беше, че е прекалено скромен, отказва да говори за свършеното от него. А в политиката това не помага.

 –Ако бъде избран отново, какво бихте му пожелали?

–Здраве, дълголетие и да не се променя! Да си остане същият добър, учтив и грижовен човек, добър баща и добър съпруг.

Много милиони се похарчиха за да бъде друг кметът на града, виждам. Но знам и че пловдивчани са мъдри хора, умеят да виждат отвъд обещанията. Ако избират с разума и сърцето си, ще изберат Славчо Атанасов.

 

Д-р Лилия Учкунова родена на 25 юни 1936 година в Пловдив, в семейството на бежанци от Егейска Македония. Завършила е медицина, по професия е лекар педиатър. От 1990 година участва активно в политиката, пет мандата е общински съветник в Общински съвет - Пловдив.

През 2010 година е удостоена със званието „Почетен гражданин на Пловдив”. Председател на Македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ и председател на пенсионерски клуб „Отдих“ в район „Западен“.

_______________________

Купуването и продаването на гласове е престъпление.