Освободеният предсрочно от затвора австралиец Джок Полфрийман не може да си тръгне от България, защото не е подновил документите си за самоличност и няма валиден паспорт. Чужденецът, който уби през 2007 г. 20-годишният студент Андрей Монов, бе помилван от Софийския апелативен съд. Възможно е обаче заради невалидни документи той да бъде предаден от затворническите власти на Дирекция "Миграция" към МВР и да бъде настанен в някое от специализираните заведения за незаконни мигранти.

На сайта на Софийския апелативен съд бяха качени мотивите на съдебния състав, начело с Калин Калпакчиев, за предсрочното освобождаване на Полфрийман.

Магистратите приемат, че Джок се е поправил след престоя си в затвора и затова вместо отсъдените 20 години затвор за убийството на 20-годишния студент по право Андрей Монов., той излиза на свобода над 6 години по-рано. 

През юли месец градските съдии отказаха да пуснат австралиеца, като цитираха редица наказания и провинения, които свидетелстват, че не се е поправил зад решетките. На това мнение е и прокурорът по делото, става ясно от публикуваното определение на сайта на САС.

 "Наред с положителните моменти в неговото поведение - учебна и обществена дейност, полаган труд, награди, същият е извършвал и множество нарушения на правилата в затвора, за което са му били налагани съответни наказания, като тези нарушения са започнали още през 2010 г. и са продължили до месец юни 2018 г., след която дата няма данни за други налагани наказания. Прави впечатление също, че положителният процес е започнал през 2016 г., т.е. по времето когато е наближавало той да изтърпи фактически половината от наложеното му наказание, което е основание да поиска условно предсрочно освобождаване", аргументира се държавното обвинение. 

От документа на страницата на Апелативния съд, обаче, става ясно, че магистратите са на противоположното мнение. Те смятат, че провиненията на Джок зад решетките са заличени и не бива да бъдат вземани под внимание като част от характеристиката му. Повечето от тях са били наложени преди 2011 г., по-конкретно преди 10.08.2011 г. когато е приведена в изпълнение присъдата. Именно в този момент е започнали корекциите в поведението му.

От момента, в който е влязла в сила присъдата - 2011 г. до 2014 г., Полфрийман е имал общо 5 наказания. Заради едно от тях България е осъдена да плаща, тъй като са били нарушени правата на австралиеца. Останалите пък не са били свързани с проява на физическа агресия. 

 Последното наказание, за което има данни е било от 2014 г. като до 2018 г.  През същия този период Полфрийман демонстрирал и множество положителни прояви, за които той бил награждаван. От 2009 г. до 2018 г. той получил 13 награди. Към положителните му прояви спадат посещаване на курс за компютърна грамотност и български език. Бил редовен ученик и бързо усвоявал уроците, пише още в определението. 

Назначен е бил отговорник на компютърната зала от 30.09.2015г., а след изтичането на една година е бил преназначен отново на тази длъжност. През 2017 г. на самия него е възложено провеждането на курс по английски език с лишени от свобода. През 2019 г. е бил назначен като отговорник в А.-клуба. Към настоящия момент по данни от текущия доклад и след като е бил освободен от длъжността помощник Т. е назначен да полага доброволен труд като градинар. 

Видно е също така от документацията по делото, че през периода на престоя си в затвора осъденият се е записал в дистанционна форма на обучение за висше образование в университет, има данни, че той полага успешно там изпитите, че се осъществява успешно в тази форма на обучение и че е проявил нужното усърдие в тази посока.

Установено е, че осъденият е овладял писмено и говоримо български език, а видно и от различните заповеди за награждаванията, че в много случай е бил награждаван, за това че е помагал на другите лишени от свобода във връзка с изготвени от тях жалби в различни процедури, а както също и че се е включвал по дейност от превеждане от английски на български и обратно.

 Преди решението на съда австралиецът коментира и какво би правил, ако бъде освободен.

„Искам да продължавам на моя дейност като част на Българско затворническо сдружение, защото за 12 години, въпреки че съм намерил собствен занаят, дейности в затвор, затвор не ми дал работа за първите 8 години, защото те не са искали аз да имам кръстчета, тоест намаление на присъдата ми, така че за 12 години най-вече съм учил законите – ЗИНЗС, различни европейски законите изисквания, идеята ми е когато излизам от затвор да продължавам по тази насока, реформите в институции на българската система”, казва Джок Полфрийман.

 Той обаче отбелязва и че има осигурена работа не само в нашата страна, но и в Австралия и Германия.