141 години по-късно пловдивчани и гостите на града имаха възможност да преживеят събитията от 6 септември 1885 г. На днешния ден се извършва историческият акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

За поредна година членовете на комитет "Родолюбие" пресъздадоха събитията от бунтовете и срещата на Голямоконарската чета на Чардафон Велики с хората на генерал-губернатора Гавраил Кръстевич.

Тази година възстановката се проведе на площад Римски стадион, който се оказа тесен за стотиците пловдивчани и гости на града, които избраха в неделния ден да се докоснат до акта на Съединението. Водещ на събитието е Златко Павлов.

След като Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на България, възстановката завърши традиционно с голямо празнично хоро.

Съединението е кулминацията на един дългогодишен национален идеал — обединението на българския народ в една държава. Берлинският договор от 1878 г. разкъсва българските земи, създавайки Княжество България и автономната област Източна Румелия, Съединението възстановява териториалната цялост, макар и не в пълните граници, предвидени от Санстефанския мирен договор.

Съединението е акт, който показва, че българите могат да действат независимо. То се извършва въпреки съпротивата на Великите сили, а България се превръща в суверенна държава, способна да защитава собствените си интереси. Въпреки първоначалните трудности и опасността от война, Съединението доказва, че България е фактор на Балканите. Успешната отбрана срещу Сърбия в Сръбско-българската война от 1885 г. утвърждава международния авторитет на страната и показва военната ѝ сила. Това е важна стъпка към пълната независимост, която е постигната през 1908 г.

Събитията около Съединението и последвалата война укрепват националното съзнание и единството на българите. Всички социални прослойки и политически сили се обединяват около общата кауза, което е решаващо за успеха на акта. Това е пример за национална сплотеност в името на общ идеал.