Около една десета от покупките на храна за в къщи или за доставка на работното място се правят директно през нета. Това показват данните на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ).

Според Петър Ванчев от асоциацията в България делът е малък и подобни поръчки се правят основно от работещите в офисите.

"За последните 5-10 години изместването от поръчка по телефона към онлайн е почти пълно. Много по-лесно се избира от картинките и няма нужда да се обажда и да се обясняваме с някой по телефона", обяснява той.

По думите му в големите градове на запад спрямо офлайн търговията делът е поне 3-4 пъти по-голям.

"Причината е масовото използване на мотоциклети и велосипеди от куриерите, доставящи поръчките. У нас разносвач с мотор или на колело е екзотика. В Париж например по кръстовищата има специални острови, където да могат да паркират куриерите. Там на всеки паркинг може да се видят поне 1-2 мотора на фирмите за разнасяне на храна", обяснява Ванчев.

Той смята, че българинът тепърва ще променя навиците да си поръчва храна за доставка в къщи или в офиса, като основният проблем е именно времето за доставка да е в рамките на половин или един час.

"Положителното обаче е навлизането на пазара на все повече сайтове за доставка на храни. Очаквам там да има голямо раздвижване и достигане на обемите на пазарен дял, какъвто е в другите големи европейски градове", прогнозира браншовикът.

Обикновено поръчваме готова храна на работното място ежедневно за около 10 лв. Пикът на доставките е обикновено около обяд, а вечерта нарастват исканията за доставки по домовете, пише в. "Монитор". Почти винаги плащането е при доставката. Засега не са много хората, плащащи през нета, още преди да пристигне храната.

Подобен е делът и на плащанията при покупките на други стоки през нета. "Важното да се знае обаче, че у нас над 90% от плащанията стават с наложен платеж, като делът в някои случаи е 98-99%", уточнява Ванчев. По думите му не може да се определи със сигурност какъв е оборотът на цялата онлайн търговия у нас. Причината е, че голяма част от онлайн търговците в България имат и физически магазини и пласментът през нета не влиза в статистиката, защото продажбите им през мрежата не са отделна дейност.

Според браншовика през 2018 г. бумът на нови сайтове за дрехи е намалял, като това се отнася особено за дамските тоалети. "Допреди няколко години имаше постоянен ръст, който беше голям и в един момент пикът бе достигнат и немалка част от порталите в сегмента отчитат намаления на продажбите. Интересното е, че първоначално от този сегмент всички бягаха, защото разходите са високи, основно заради големия дял на върнатите дрехи от клиентите, като при някои сайтове той надхвърля 50%".

Снимка: pixabay