В момента, състоянието на една от най-красивите и атрактивни екопътеки в Родопите, наречена Дяволския мост и водопада е  ДЯВОЛСКИ ОПАСНА.

Екстремни и рискови ситуации, препятствия и прилив на адреналин съпровождат почти всяка крачка на посетителите.

Голяма част от иначе приказния маршрут в момента върви ръка за ръка със стотици паднали дървета, свлачища и необезопасени трасета, причинени изминалата зима.

На няколко места пътеката е почти непроходима или поне предлага голяма доза опасност за всеки, избрал да продължи до края, а не да се върне навреме. По-лошото бе, че нито на едно място не видяхме табела, която да сигнализира за опасност от появилите се свлачища.

Ние се свързахме с човек от Общината в Борино, който за радост ни информира, че пътеката все още се поддържа и ще бъде възстановена и почистена за новия сезон. От Общината обаче не могат да се ангажират с конкретна дата или срок, в която екопътеката ще добие предишния си вид. 

Ето как прекарахме последния ден на месец март: 

Неделя е, синоптичните прогнози показват прилични температури и слънчеви часове - идеален ден за разходка и начало на списъкът за 2019 година с покорени дестинации. 

Решаваме да посетим Дяволската екопътека, намираща се на 100 километра от Пловдив, която е уникално съчетание между скални форми, водопади, водни каскади, ерозионни котли и скални венци.

Начало на обиколката поставихме откъм село Борино, където оставихме колата си на на обособен паркинг в началото на пътеката, наречен Катранджийница.

Поемайки нагоре видяхме останала снежна постеля, но изглеждаше прилично. Като ентусиасти, въобще не сме и помислили, че толкова малко сняг може да ни се опре и да ни развали неделната разходка. Достигнахме една поляна при "дървото на късмета" – върба, в ствола на която през 50-те години на миналия век местен жител е открил 157 турски златни монети. 

Оттам поехме към първата точка - Дяволския мост. На път за него единствената пречка бяха стотиците изкоренени дървета, които сякаш нарочно бяха паднали точно на пътеката. Едни прескачахме отгоре, други преминавахме отдолу. 

Слезнахме по стълбите, за да усетим пълния прилив на адреналин. НО, за съжаление точно в средата (и може би най-страшна част на моста) имаше камара вкочанен сняг, а до него меко, клатушкащо се дърво, през което трябваше да преминем, но ни достраша.

Спряхме за почивка и се отправихме към Скрития водопад. Оттам насетне започна и истинския ад. Свлачища бяха разрушили дървените греди и парапети.

Единственото място за преминаване се състоеше от тесен улей, покрит с хлъзгав лед, а участъкът, на който можеше да поставим краката си, се състоеше от рохка пръст, която се рушеше.

Около 50 метра минахме за 40 минути - залягайки в калта, без никаква опора, хващайки се за стърчащи корени, показали се от пръстта. Надолу дори не гледахме - беше бездънна пропаст, в която може да се озовеш всеки момент. 

На косъм бяхме да позвъним на 112, но събрахме смелост и преминахме през ДЯВОЛСКИ екстремен терен. Тук е моментът да отбележа, че най-високата точка на трасето е 1356 м, а най-ниската 945 м, с наклони от 20-40 градуса, а при скалните венци наклонът е над 70 градуса.

След тази част на Дяволската пътека се спуснахме стръмно надолу към реката по виещи се дървени стълби. Слизайки по тях се приближавахме до Скрития и много красив водопад. След момент се озовахме в центъра на спираща дъха гледка - Скрития водопад, който в момента може да бъде видян в цялата му прелест, а бурния му ропот бе така силен, че едва чувахме какво казва другия. 

Дяволска екопътека на час от Пловдив - дяволски красива СНИМКИЩе видите уникално съчетание между скални форми, водопади и водни каскади

Етапът завършва в една от най-ниските части на Дяволската пътека, която е изход към Буйновското ждрело. За да минем по малкия кръг, трябваше да се върнем обратно, но дори и за миг не си го помислихме. Слезнахме на асфалтов път и поехме към паркинга, където е колата ни, и от който ни деляха 16 километра...

Изживяването беше наистина екстремно, а екопътеката си заслужаваше всяка крачка, тъй като мога да твърдя, че е една от най-красивите, които съм виждала. Но в този си вид, тя е потенциална заплаха за всеки турист, решил да я покори...

Едва ли това, което изживяхме, може да се опише с думи или да се покаже на снимка. При наличие на Go pro камера, можеше поне малко да ви доближим до същината на ситуацията...

Снимка: Decanaplanina.com