Случаи на западнонилска треска вече са регистрирани в няколко държави около България, а научните данни показват, че вирусът циркулира и у нас. Топлото време и подходящите условия за размножаване на комарите могат да увеличат риска от разпространението му през летните месеци. Макар в повечето случаи инфекцията да протича безсимптомно или леко, при малък процент от заразените тя може да засегне нервната система и да доведе до тежки усложнения като менингит, енцефалит и парализа. Как се предава заболяването, защо не всеки заразен комар е еднакво опасен, кои условия благоприятстват разпространението му и кои хора трябва да бъдат особено внимателни - TrafficNews разговаря с доц. д-р Христиана Бацелова, специалист по епидемиология на инфекциозните болести в Пловдив.

- Доц. Бацелова, каква е реалната ситуация със западнонилската треска в Европа в момента и трябва ли България да се притеснява от разпространението на вируса в съседните ни държави?

- Бих казала, че има основание за повишено внимание, но не и за паника. West Nile virus (WNV) вече е трайно установен в много части на Европа и активността му е сезонна – основно през топлите месеци. По данни на ECDC към 22 юли 2026 г. са доказани 81 случая в шест европейски държави: Италия – 46, Гърция – 21, Северна Македония – 5, Румъния – 5, Испания – 3 и Франция – 1. Регистрирани са 35 засегнати района. За България е важно, че Румъния, Гърция и Северна Македония вече имат случаи през настоящия сезон.

- Има ли вече данни, че вирусът циркулира и в България, дори и да няма потвърдени случаи?

- Да, счита се, че има разпространение. При изследване на български учени, публикувано в Journal of Clinical Virology, на 1871 комара Culex pipiens, събрани в България през 2018 г. РНК на West Nike virus е открита в 5 от 41 пулове комари, а генетичният анализ показва циркулация на линия 2 на вируса.

Паралелно с това вирусът е доказан при пациенти с невроинвазивно заболяване. Има и по-широки серологични данни: национално проучване сред 1451 души от всички 28 области установява 1,5% серопозитивност за WNV, като най-висока е в Софийска област и районите около Дунав. Това означава, че вирусът е циркулирал в България и преди да бъде диагностициран при конкретни пациенти.

- Има ли райони в България, които са по-рискови, Пловдив сред тях ли е?

- Историческите български серологични данни показват висока експозиция около Дунав и Софийска област. Това не означава, че Пловдив е извън риск. Напротив – топлият климат, урбанизираната среда, наличието на водни площи и големи популации на комари могат да създават подходящи условия за предаване.

- Всеки заразен комар ли може да предаде вируса?    

- Не всеки комар, който е погълнал вируса, автоматично става ефективен преносител. Основните европейски вектори са комари от род Culex, включително Culex pipiens. Експериментални проучвания показват, че ефективността на предаване зависи и от температурата – при по-високи температури предаването от Culex pipiens се увеличава.

- Могат ли хората да се заразят директно един от друг, чрез кръвопреливане или трансплантация?

- При обичайния контакт между хората – не. Основната верига на разпространение е: птица → комар → птица, а човекът е т.нар. случаен/краен гостоприемник. Но съществуват и други редки възможности за заразяване като кръвопреливане, трансплантация на органи, от майка на дете по време на бременност/раждане, кърмене – описано е, макар и рядко, лабораторна експозиция. ECDC изрично включва кръвопреливането и трансплантацията като възможни пътища на предаване. WHO също потвърждава тези редки механизми.

- Какви са първите симптоми, които не бива да пренебрегваме?

- Инкубационният период обикновено е около 2–14 дни. При симптоматична инфекция първоначално може да има температура, главоболие, силна отпадналост, мускулни и ставни болки, гадене или повръщане, понякога диария, понякога кожен обрив, увеличени лимфни възли.

- Вярно ли е, че в повечето случаи инфекцията протича безсимптомно или леко?

- Да. Около 70–80% от инфекциите протичат без симптоми. При приблизително 20% се развива т.нар. West Nile fever – обикновено самоограничаващо се фебрилно заболяване. Под 1% развиват невроинвазивна форма.

- Кои са хората в най-голям риск от тежко протичане и какви могат да бъдат усложненията?

- Рискът нараства най-вече с възрастта, особено след 60–65 години. По-висок риск има и при хора с имуносупресия, онкологични заболявания, диабет, хипертония, бъбречни заболявания, пациенти след трансплантация, определени терапии, потискащи имунната система. Най-тежките форми са: менингит, енцефалит, менингоенцефалит, остър флакциден паралитичен синдром/миелит, мускулна слабост и парализа, гърчове, нарушения на съзнанието, кома. След енцефалит могат да останат продължителни неврологични, когнитивни и функционални нарушения.

- Съществува ли ваксина за хората?

- Не. Към момента няма лицензирана ваксина срещу West Nike virus за хора. Има ваксини за коне, но те не са предназначени за човешка употреба.

- Как можем най-ефективно да се предпазим от ухапвания от комари? Достатъчни ли са репелентите?

- Репелентите са ефективна част от защитата, но не са единствената мярка. Най-добре работи комбинацията от репелент, дълги ръкави и дълги панталони, особено при престой навън, мрежи на прозорците и вратите. Много важно е отстраняването на застояла вода около дома – кофи, саксии, съдове, улуци и други малки водни басейни. И разбира се дезинсекция от оторизирани фирми – контрол на комарите на обществено ниво.

- Може ли да очакваме западнонилската треска да се превърне в по-сериозен сезонен проблем за България през следващите години?

- Вероятно рискът ще остане значим и може да се увеличава, но не можем да кажем, че всяка следваща година непременно ще има повече случаи.