„Неудобни въпроси“ е мястото, където обсъждаме проблемите от нашето ежедневие. Всички ние преминаваме през различни етапи в живота си и опитът, който черпим от трудностите ни, би могъл да е от полза за намиращите се в подобна ситуация. И понеже вярваме, че рубриката ще помогне на много от нашите читатели, задавайте спокойно вашите въпроси. На тях отговаря клиничният психолог Карина Тонева и както етиката налага, запазваме анонимността на всеки от вас. 
 
 
 
Тази седмица в „Неудобни въпроси“ помагаме на млад офис администратор, която подозира своя колежка в клептомания. 
 
 
Работя в общо помещение, където сме около десет човека. Преди няколко месеца дойде нова колежка - съвестно и работливо момиче, което всички много харесваме. Малко след това обаче започнаха да изчезват предмети от офиса - дреболии, като запалки, химикали и други офис консумативи. Не мога да докажа, че тя е клептоманката, защото нямаме камери в помещението и не съм я хванала в момента на кражбата, но съм убедена, че е тя - има много други съвпадения, като това, че започнхаме да установяваме липсите малко след като тя дойде, че е сменяла няколко работни места в кратък период, преди да дойде в нашия екип и т.н. Как да се справя с нея без да отправям обвинения и да изляза доносник? 
 
 
Изглежда искате да запазите добрите отношения с колежката си, за което е необходимо най-напред да проявите разбиране към състоянието ѝ. Клептоманията е психично разстройство, при което е нарушен контрола на импулсите. Представете си, че в мозъка имате един малък термостат, който регулира нивото на допамина. При импулсивните хора, този термостат не функционира добре и произвежда твърде много допамин. Това ги кара да вършат неща, които стимулират центъра на удоволствието в мозъка, без да зачитат негативните последици от действията си. Както вероятно се сещате, на този принцип работят и пристрастяванията, като наркотичните и хазартните. 
 
 
Хората, които страдат от клептомания изпитват неконтролируем пoдтик към кражба, който могат да разрешат единствено като откраднат нещо. Те нямат мотив, а предметите, които крадат, нямат стойност за тях. Действията им не са преднамерени. След тях изпитват вина и срам. Състоянието не е напълно лечимо, но може да се контролира, в смисъл, че подтиците няма да изчезнат напълно, но поведението - самата кражба - може да се ограничи. 
 
 
За да помогнете на своята колежка, първо трябва да установите дали подозренията ви са реални. Разговаряйте с нея, но имайте предвид няколко важни неща при подхода си:
 
1. Помогнете на колежката си да осъзнае, че има проблем. Често пъти клептоманите не осъзнават, че поведението им е проблемно. Затова, когато говорите с нея, помнете, че това е психочно разстройство. Бъдете спокойни, внушете готовност да окажете подкрепа и съдействие, дори да сте потърпевши. Много по-ефективно от скандали и обвинения е да обясните, че сте забелязали, че взима разни неща и че такова поведение може да ѝ навлече проблеми със закона. Използвайте деликатен език, който няма да я накара да се почувства по-зле, например: „Мисля, че може би имаш проблем като клептомания и искам да ти помогна. Знам, че не го правиш нарочно, но рискуваш да се сблъскаш с тежки последици.“ 
 
2. Обяснете ѝ последиците от действията ѝ. Ако още не е била хваната на място, не осъзнава последиците на кражбата. Когато ги обсъждате, не дръжте обвинителен тон. Споделете по-малките рискове, като загуба на доверие, потенциално уволнение и по-големите, като арест и затвор. Например, „Кражбата е незаконна и е сериозно престъпление. Имала си късмет, че досега не си имала проблеми със закона, но се излагаш на голям риск, когато те хванат. Могат да ти наложат много голяма глоба и дори да те арестуват. Това ще се отрази много лошо на живота ти.“

3. Направете списък на липсващите вещи. След като сте установили липсата на предмети от офиса ви, направете списък кога и какво е открадното. Използвайте го като инструмент, с който да привлечете вниманието ѝ към проблема. Списъкът също ще ѝ покаже, че го прави често - нещо, което клептоманите отричат. Ако признае за извършването на кражби я окуражете сама да води такъв списък. Това ще ѝ помогне да види повтарящото се поведение.

4. Идентифицирайте какво причинява подтиците. Някои хора крадат тогава, когато нещо ги предизвика, нещо, което причинява импулса. Може да е мисъл, емоция или ситуация. Помогнете ѝ да открие какво причинява импулсите ѝ, за да се научи да избягва тези причинители и да се справя с поривите си, когато настъпят. Например, ако краде в претъпкан магазин, може да избягва да пазарува сама в най-натоварените часове на деня.

5. Окуражете я да потърси професионална помощ. Отново внимавайте с обвинителния тон и покажете загриженост. „Клептоманията може да бъде третирана и вярвам, че ти можеш да се справиш. Мисля, че е добре да се обърнеш към специалист“. Клептоманията се свежда под контрол чрез когнитивно-поведенческа терапия, а в някои случаи и чрез лекарства. Затова е важно да се диагностицира от специалист. 

 
В някои случаи клептоманите функционират добре във всички сфери на живота си. В други, състоянието е придружено от тревожни и депресивни разстройства или пристрастявания. И в двата случая навременната психолочична помощ може да ги предпази от редица негативни последици.