Посред гората в нищото, под една огромна скала се е сгушил смирено параклиса „Св. Дух“. Вдясно от него са останките от древна крепост и се счита, че зоната е древно светилище. Мястото е на има няма 500 метра от добре познатото и обичано село Бойково, но до преди години не е имало никаква маркировка и вероятността да го намерите е била малка. Това е така, защото за да стигнете до светилището, трябва да напуснете пътеката.

Вече тази неправда е поправена с поставянето на изобилие от дървени табели с ясен надпис „Св. Дух“. Тръгва се в посока детското летовище „Майчина грижа“, като се пада над бунгалата на Български пощи. От там дървените пътеводители ще ви отведат по горски път, който преминава в красива иглолистна феерия, а недалеч по пътеката вляво се отклоняваме в гората, за да стигнем мистичното място.

Стари бойковчани разказват, че преди 50 години, огромната канара е била огряна от слънце, но днес целия район е обвит в слънценепропускаща гора. Затова пък мястото е облагородено и ви посреща с естествена ниска арка от тънки клони, на която пише „Добре дошли на СВ. Дух“.

Словесната подсказва обаче е просто любезност, тъй като още с приближаване на мястото, ще усетите неговия енергиен заряд. Вдигайки глава в основите на един от най-необикновените скални масиви ще видите и параклиса. Той е сгушен в маскировъчното гористо местенце с врата от около 1 метър. Покривът му е двускатен с кръст на хребета.  

Свещници от дърво, камък и пясък са пазители на храмовата портичка. Малкият ѝ размер налага възрастен да се наведе, правейки поклон, като така влиза смирен в храма. Святата постройка е мъничка – за максимум двама души. Стените ѝ са буквално покрити с икони, основно изобразяващи Божията майка и Исус Христос.

За съжаление липсват каквито и да е исторически данни за създаването на храма, но се счита, че мястото е тракийско светилище. Запазени части от него се датират в различни легенди от преди османското робство.  Научна информация от достоверни източници обаче липсва.

Спорни са и данните за останките от древна крепост, изградена с камъни на скала вдясно от параклиса. И тази скала, по подобие на тази на храма е със странни изсечени форми. На върха ѝ се виждат останките от каменните зидове. Според по-разпространените предания това са останки от едноименното кале „Св. Дух“, а други считат, че са руини от „Св. Врач“, а трета легенда насочва към българска гранична застава, където са водени сражения с турците.  

Едно е сигурно – древно, вековно и пропито от съдбите на наши предшественици – ще го усетите при първото си стъпване в рамките на мистичното светилище. Между калето и храма пък е изградена беседка, подходяща не само за пикник и отмора, но дори за бивакуване. 

Недалеч от „Св. Дух“ е и археологическият паметник „ Линът“ – според някои легенди светилище за жертвоприношения, според други – за кръщенета. В света има само още едно подобно светилище – в село Петра, Лозенградски вилает, Турция. Намира се на около 1350 м надморска височина. Археологическият музей в град Пловдив има друга версия – че това е винарна от времето на бог Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения.