Промените в Закона за съдебната власт бяха приети на второ четене в пленарната зала.

Новите текстове включват промяната Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да не може да назначава административни ръководители в системата. А предложенията скараха управляващи и опозиция.

Парламентът реши - новият Висш съдебен съвет да бъде избран до 17 октомври. Спорове между управляващите и част от опозицията предизвикаха текстовете, които предвиждат професионалната квота в Съвета да се избира по окръжни съдилища.

"Пленумът на ВСС определя и.ф. главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Предвижда се тези решения да бъдат взимани с минимум 13 гласа от членовете на Пленума. Това разрешение е притеснително относно председателите на ВКС и ВАС. Защото това прави възможно временно изпълняващ функциите на двете съдилища да бъде избиран без нито един глас от членовете на съвета, които са съдии, пряко избрани от съдии.", посочи Надежда Йорданова, председател на ПГ на "Демократична България". 

 "Никъде в Конституцията не е заложена рамка, в която Следствието е подчинено на главния прокурор. С едни текстове между първо и второ четене, доразвити от колеги в комисия ние реално подчинихме следствието на главния прокурор.", каза Стою Стоев, депутат от ПГ на "Продължаваме Промяната".

"Нашето предложение, което е за окръжни съдилища, не Апелативни е единствено и само с цел да се улеснят магистратите да упражнят своето право на глас, тъй като смятаме, че при сегашната изчерпана легитимация на членовете на ВСС е важно повече магистрати да вземат участие.", посочи Димитър Петров, депутат от ПГ на "Прогресивна България".