Iz Bugarske je došla stara vjera.

Това можете да чуете относително скоро след началото на разговор с босненец, след като разбере, че сте от България.

Да се отдалечим леко. Живеем в плашещо интересни времена, в които войната не е само в холивудските продукции и май-май все повече започваме да свикваме с разговорите за нея.

Не знам дали на Балканите ще има война, но ако се случи, причината за това няма да е Турция. Да, знам, че апокалиптиците обичат да драматизират с „турската заплаха“ (белким хората продължат да се стискат за Русия). Най-голямата вероятност за военен конфликт идва от Сърбия, и то не по направление Косово, а Босна и Херцеговина. Там има голяма сръбска общност, напрежението е непрестанно, а провокациите винаги са на една кибритена клечка разстояние.

От друга страна, в Белград хич не е спокойно, но … обществото относително лесно ще „забрави“ противоречията и ще се обедини, ако започнат да пищят куршуми и да свирят сирени.

Да, опасността не е преувеличена, а по-неприятното е, че Европа не стои стабилно по направление Босна и Херцеговина. Не защото не иска, а защото не ги разбира. Самите босненци също се чувстват неразбрани и сами. Затова и там можете да видите бум на радикални ислямисти, които се опитват да инфектират това прекрасно (и тъжно) място на Балканите със смъртоносната си зараза.

Да се върнем в началото. Босненците не искат много. Те просто искат да бъдат разбирани. И, може би, най-много искат да са като България – да е спокойно, мирно, да е европейско и да не се избиват помежду си заради религиозни различия.

Някога, много отдавна, Босна приема богомилството като официална религия. И въпреки че от доста векове босненците изповядват исляма (миролюбивия ислям), помнят, че са получили вяра от България, и го помнят със симпатия. Със симпатия гледат и на България, защото тук отделните религии живеем в мир и разбирателство. Именно поради това България може да стане един мост между Сараево и Брюксел. Как обаче да го постигнем? Само с каякинг по Тара и с пиене на бира в Сараево няма да стане. България има нужда да направи жест, който ще се възприеме позитивно. Например … да пратим там за посланик човек, който изповядва исляма, който обича България и който е горд с това, че тя е член на ЕС. Човекът трябва и да е енергичен, и пълен с желание да работи.

Едно такова действие и една позитивна активност от такъв човек ще доведе дотам, че босненците ще се чувстват чути и разбрани и ще гледат на нас с доверие. Фокусът на симпатия ще се измести от налазилите Босна радикални мюсюлмани към добродушната и разбираща ги България. А Брюксел ще има точка на реална комуникация, което пък ще помогне да се свали напрежението – каквато е целта на ЕС.

Всичко това може (и ако го направим – ще) да повиши репутацията ни и ще имаме повод и основа да гледаме с повече самочувствие, а думата ни да се чува повече.

Може, а дали … от нас зависи.

  • Познавам страхотни български дипломати, които са за пример (и които са гордост за мен – като българин). За съжаление … съм срещал и немалко заплатаджии, които от десетилетия обикалят света на гърба на данъкоплатеца, за две стотинки и половина работа не са свършили. И ако ги питаш, политиката на България трябва да бъде като на крайния русофил Стоян Данев. А никой от тях не помни думите му: „моята политика фалира“.

За автора:

Адвокат Станислав Станев е завършил Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, член е на Адвокатска колегия – Пловдив от 2005 г. и е доктор по международно право и международни отношения.

Автор: адв. Станислав Станев

Източник: sophium.bg