Багери, купчини с пръст и камъни. Това ще видят дошлите на мястото на култовия столичен ресторант „Мираж“, който през 90-те години е свърталището на лошите момчета от империята ВИС. Сега на мястото на знаменитото заведение се строи жилищен блок. 

В зората на демокрацията братята Васил и Георги Илиеви превръщат ресторанта на колелото на автобусите 74 и 76 зад квартал „Гоце Делчев” (в соца носеше името на Емил Марков) в щаб и място за веселби.

Насред огледалната зала с интериор в духа на мутробарока висаджиите чертаят планове как да поставят в партер държавата. Първо с рекет, а после с охранителен и застрахователен бизнес.

Тук гастролират всички шоузвезди на прехода – от Володя Стоянов и Кали през Софи Маринова до Слави Трифонов.

В "Мираж" Георги Илиев вдига сватбата си с Мая, пак тук ще се ожени и Влади Въргала, който е любимец на страховитите братя от Кюстендил.

Заведението помни диви купони и брутални пиянски изцепки. Някои комични, други почти трагични. Като случая с прочутия Фатик, който се прострелял в ръката, а после я превързал със свалена покривка от масата, за да продължи невъзмутимо веселбата.

Началото на края на славата на „Мираж”, която угасва точно като мираж в пустинята, идва в 21 часа на 25 април 1995 година. Тогава Васил Илиев е прострелян смъртоносно в любимия му спортен мерцедес, точно пред кръчмата, която му е като втори дом.

10 години по-късно куршум ще прати на оня свят и брат му Георги Илиев, а с това идва и залезът на ВИС.

Междувременно показни убийства покосяват знакови имена  като Фатик, Поли Пантев, Илия Павлов, Димата Руснака, Косьо Самоковеца, Иво Карамански и Бай Миле.

Един по един знаменитите посетители на „Мираж” попълват списъка на покойниците.

Ресторантът се превръща в обикновена квартална механа, която ще живурка до края на миналата година. Тогава последният собственик на заведението Николай Цветин, един от малкото оцелели висаджии, продава имота на бургаски предприемачи. През май багерите сриват това, което е останало от култовото заведение. Скоро там ще се издигне пететажна кооперация. Едва ли някой ще сложи на входа й паметна плоча: "Тук идваха, пиеха, пееха и обичаха мъжете, от които трепереше цяла България". 

Доскоро двата бора пред заведението напомняха за двамата братя Илиеви. Сега от „Мираж” няма следа.  Само снимките напомнят къде пируваха с най-хубавите момичета „лошите момчета в черни дрехи и бели души”, както пееше за тях Слави Трифонов.