Само няколко часа след като в Общинския съвет бе поставен въпросът как точно се ползва стадион „Христо Ботев“, Ботев и Локомотив излязоха с общо искане — двата стадиона да бъдат предоставени безвъзмездно за минимум 20 години. Съвпадение, възможно е, но изглежда все по-логично въпросът да бъде зададен: за това ли Ботев поиска безплатно Колежа?

Ботев и Локо с общо искане към кмета – да вземат безвъзмездно стадионите за 20 години!Двата клуба пуснаха еднакви позиции във фейсбук страниците си

Поводът е допълнителното споразумение между Община Пловдив и ПФК „Ботев“ ЕАД, което трябваше да актуализира условията за ползване на стадион „Христо Ботев“. Предложението предвиждаше месечната сума да бъде увеличена от досегашните 5549,54 лв., или 2837,43 евро без ДДС, на 6152,97 евро без ДДС — малко над 12 000 лева. На пръв поглед — нормална актуализация след въвеждането на нови обекти. На практика обаче — документ, който отвори много повече въпроси, отколкото даде отговори.

Защото в предложението не става дума само за терен, трибуни, съблекални и помещения, нужни за провеждане на мачове и тренировки. В описанието на нововъведените части на стадиона са включени скайбоксове/VIP кабини, нова мултифункционална зала, фен магазин/кафе, фен магазин/музей, фитнес зала, нова зона музей, спортна зала, фен магазин и бар. Тоест в анекса влизат не само пространства за спорт, а и очевидни търговски площи.  И тук започва същинският проблем.

При Локомотив Пловдив подходът бе различен. Там Общинският съвет прие допълнително споразумение, с което клубът получава за ползване трибуни, съблекални и площи, свързани със спортната и тренировъчната дейност. Месечната сума бе определена на 3081,47 евро без ДДС, а в решението подробно са описани теренът, трибуните и сградите, които се включват.

При Ботев обаче предложението изглеждаше далеч по-широко. На практика то поставяше въпроса дали срещу 6153 евро месечно клубът няма да получи не само стадион за футбол, а целия търговски потенциал на Колежа — помещения, скайбоксове, фитнес, барове, фен магазини, паркинг и други площи, които могат да генерират приходи.

Точно това притесни общинските съветници. По време на обсъждането в Правната комисия стана ясно, че има съществена разлика между модела при Локомотив и предложения модел при Ботев. При „Лаута“ търговските площи и спортните зали остават извън ползването от клуба и би следвало да се управляват от Община Пловдив, която да прибира наема. При Колежа обаче се появява риск търговските площи да бъдат вкарани в общия пакет към клуба.

Въпросът, който изниква е кой трябва да печели от търговските помещения на общински стадион, построен с публични пари?

Общината? Клубът? Свързани с клуба дружества? Трети лица? Акционери? Наематели, избрани без търг? Това са въпросите, които администрацията трябваше да изчисти, но вместо това внесе проект, който сякаш отваря още по-голяма врата към хаоса.

Оказа се и друго — новите обекти на стадион „Христо Ботев“ нямат самостоятелни идентификатори, а целият стадион се третира като един обект. Това е административна бомба със закъснител. Как Община Пловдив ще отдава отделни помещения? Как ще контролира кой ги ползва? Как ще организира търгове? Как ще събира наеми? Как ще разделя спортната дейност от търговската?

Отговорите, поне на този етап, звучат като вдигане на рамене.

Ако един стадион с над 12 000 кв. м разгъната застроена площ е един общ обект, без ясно обособени помещения, тогава всеки следващ договор може да се превърне в тълкуване. А когато общинската собственост започне да се управлява чрез тълкуване, а не чрез ясни правила, винаги печели най-силният на терена. Не задължително гражданинът.

Още по-смущаващо е, че в проекта на допълнителното споразумение изрично е записано, че ПФК „Ботев“ ЕАД няма право да преотстъпва за ползване, да ползва съвместно по договор с трети лица или да отдава под наем имота и отделни помещения от стадиона. Това е правилният текст. Само че веднага възниква следващият въпрос — какво се случва, ако това правило бъде нарушено? Във видимия текст на проекта липсва ясно разписана санкция, а именно това би трябвало да е най-важната част от подобен договор.

Защото забрана без санкция е пожелание.

И ако вече има търговски дейности, ако има фитнес, ако има помещения, които се ползват от трети лица, ако има скайбоксове, ако има паркинг с бариери и такси — тогава въпросът вече не е хипотетичен. Тогава Общината трябва да каже: на какво основание се случва всичко това?

И тук идва големият парадокс. В деня, в който общинските съветници поискаха анексът да бъде преработен, търговските площи, паркингът и скайбоксовете да бъдат извадени или поне ясно разграничени, а правата и санкциите да бъдат разписани, малко по-късно дойде искането Ботев и Локомотив да получат стадионите безвъзмездно за 20 години.

Тоест, когато Общината се опитва да сложи ред — отговорът е искане за безплатно ползване. Когато се пита кой отдава помещения — отговорът е „подкрепете децата“. Когато се пита кой събира приходи — отговорът е „стадионът тежи финансово на клуба“.

Когато се пита защо търговско дружество трябва да получи общински актив без пари — отговорът е „ние сме емблема на града“.

Това не е аргумент, а бягство от конкретиката.

Никой не спори, че Ботев трябва да играе на Колежа. Никой не спори, че клубът има огромна обществена роля. Никой не спори, че стадионът трябва да функционира, а не да стои заключен. Но между това един футболен клуб да ползва съоръжението за мачове и тренировки и това да получи целия стадион с търговския му потенциал има огромна разлика.

Едното е спорт, а другото -бизнес.

И когато бизнесът се върти върху общинска собственост, той трябва да бъде управляван по правилата на публичния интерес, а не по правилата на „който е по-близо до входа, той заключва вратата“.

Още повече че стадион „Христо Ботев“ не е построен с частни пари на клуба. Той е строен с публични средства — държавни и общински. Пловдивчани плащат сметката. Затова и пловдивчани имат право да знаят дали търговските площи на Колежа ще носят приходи на общината, или ще бъдат пакетирани в един евтин наем към търговско дружество.

6153 евро на месец може да изглеждат като увеличение спрямо стария наем. Но ако срещу тази сума се включват и търговски обекти, VIP пространства, фитнес, барове, магазини и паркинг, тогава въпросът не е защо наемът се вдига. Въпросът е дали не е прекалено нисък.

А ако дори тази сума се оказва „неприемлива“ и клубът иска нула евро за 20 години, тогава вече говорим за съвсем друга философия: публичното плаща, частното ползва, приходите се завъртат някъде по трасето, а когато дойде ред за контрол — започва говоренето за деца, емблеми и любов към футбола.

Това е причината анексът да бъде върнат за преработка. Не защото някой иска да спре Ботев. А защото Общината най-после трябва да разбере какво точно дава, на кого го дава, за колко го дава и как ще контролира ползването му.

Стадионът не е бащиния. Нито на кмета. Нито на администрацията. Нито на клуба. Нито на който и да е акционер. Той е общински.

И точно затова всяко помещение, всеки скайбокс, всяко паркомясто, всеки бар и всяка фитнес зала трябва да имат ясен статут.

Иначе искането за „безплатен Колеж“ вече не изглежда като грижа за децата. Изглежда като опит проблемът с реда да бъде заменен с политически натиск, а  това е много по-опасно от един спор за наем.

Децата като алиби: защо само Ботев и Локомотив да получат безплатни стадиони?Искането от двата клуба не е подкрепа за спорта, а претенция за привилегия