Две търговски дружества искат публична инфраструктура за милиони да им бъде предоставена безвъзмездно, докато деца от стотици други клубове тренират срещу такси, наеми и собствени усилия. Това на кратко е искането на Ботев и Локомотив, с които поискаха да им се дадат стадионите за 20 години.

Искането на двата гранда е абсолютен нонсенс и е обида не само към цялата спортна общественост, а към всички пловдивчани.

Два професионални футболни клуба, регистрирани като търговски дружества, настояват да получат за две десетилетия безплатно ползване на общинска спортна инфраструктура, изградена с публични средства.

С пари на държавата, общината и данъкоплатците. С пари на всички пловдивчани — включително на онези, които никога не са влизали на мач и нямат никакво отношение към професионалния футбол.

Ботев и Локо с общо искане към кмета – да вземат безвъзмездно стадионите за 20 години!Двата клуба пуснаха еднакви позиции във фейсбук страниците си

И тук въпросът е много прост: защо само Ботев и Локомотив?

Защо всички останали спортни клубове в Пловдив и страната трябва да плащат за ползване на общинска или държавна база, да минават по процедури, да спазват наредби, да подават документи и да се съобразяват със закона, а двата най-гласовити футболни клуба да получат изключение?

Законът за спорта дава възможност за преференциални условия. Точно затова са предвидени ниски наемни цени — от порядъка на 2,5 евроцента на квадратен метър за открита площ и 8 евроцента за закрита площ. Тоест държавата и общините вече са създали механизъм за подпомагане на спорта. Но подпомагане не означава подаряване на стадиони за 20 години.

За това в България има закони, процедури, наредби, равнопоставеност. Обратното на това е: „Дайте ни стадионите без пари, защото сме Ботев и Локомотив“.

В позицията на двата клуба е записано, че „държавата“ строи стадионите, но цялата издръжка падала върху клубовете. Само че „държавата“ не е някаква митична каса без собственик. Държавата строи с парите на данъкоплатците, а Община Пловдив поема многомилионни ангажименти, които ще се плащат от джоба на пловдивчани години наред.

Когато трябва да се строи — парите са обществени. Когато трябва да се ползва — искането е частно и безплатно.

Когато има приходи от билети, реклама, търговски площи, събития, паркинги, заведения, фитнеси и други дейности — те остават за клуба. Когато има разход — изведнъж се появяват „децата“.

Това е най-удобният аргумент. Децата, винаги децата.

Само че деца не тренират само в Ботев и Локомотив. Деца тренират в Спартак, Марица, Академик, волейболната Марица, баскетболни, плувни, лекоатлетически, бойни, тенис, гимнастически и още десетки клубове в Пловдив. Там също има треньори, зали и терени. Там също има сметки, екипи, транспорт, състезания и родители, които плащат и общинска инфраструктура.

Тогава защо двата клуба не се обединиха  със Спартак и те да ползват безвъзмездно стадиона си? Защо не се предложи и Марица да получи същото? Защо волейболната Марица плаща за Колодрума, когато играе в Шампионска лига? Защо Академик трябва да изгражда собствена баскетболна база със собствени средства, а не да чака общината да му подари готова инфраструктура?

И там има деца, има обществена функция и спорт.

Разликата е, че едни спазват правилата, а други искат правилата да бъдат огънати заради емблемата, агитката и политическия натиск.

Още по-абсурдно е, че Ботев и Локомотив са търговски дружества. А спортните клубове, които не са регистрирани като търговски дружества и работят като юридически лица с нестопанска цел, имат различен режим и могат да ползват определени облекчения по Закона за спорта. Това не е случайно. Законодателят прави разлика между клуб в обществена полза и професионален футболен клуб, който функционира като търговско дружество.

Не може един клуб да бъде търговско дружество, когато продава билети, реклами, права, площи и услуги, но да се държи като благотворителна организация, когато трябва да плаща наем. Не може да си бизнес, когато печелиш, и кауза, когато трябва да плащаш.

Особено ярък е случаят с Ботев. Финансовият благодетел на клуба Илиян Филипов е свързан и със строителството на стадион „Христо Ботев“ чрез ПИМК. Той е човекът, който едновременно е в ролята на строител, благодетел, фактор в клуба и публичен говорител по темата.

Тогава въпросът е логичен: отказал ли се е Филипов от печалбата си от строителството в името на децата от школата? Ако децата са толкова важни, защо не бъдат освободени от такси? Ако клубът е социална мисия, защо родителите плащат, за да тренират децата им?

Защото иначе излиза следното: когато се строи — това е бизнес. Когато се иска безплатно ползване — това е грижа за децата.

Когато Филипов трупа приходи от строителството, той е предприемач в пазарна икономика. Когато клубът трябва да плаща наем, това вече било несправедливост.

Същият когнитивен дисонанс се вижда и в други теми. Иска се повече от телевизионни права. Иска се по-ниска тежест за бизнеса. Иска се по-изгоден режим за камионите. Иска се безплатно ползване на общински активи – и дори да не се иска, той си ги ползва, като превзетия терен на Община Пловдив до базата им в Рогошко шосе.

Общински съветници влязоха в незаконния паркинг на ПИМК - настояват кметът да си върне имота ВИДЕОМирослава Сукарева и Хакъ Сакъбков да си понесат отговорността - политическа и наказателна, поискаха от „Браво Пловдив”

Формулата е проста: моето си е мое, чуждото — пак е мое.

А междувременно на стадиона вече се разпореждат като с бащиния. Помещения, кафенета, фитнеси, паркинги, бариери, търговски площи — всичко това повдига един основен въпрос: ако стадионът е общински, кой реално контролира какво се случва вътре? Кой събира приходите? Кой отдава площите? Кой решава кой влиза, кой паркира, кой ползва помещения и при какви условия?

И ако клубът получава помощ, приходи и подкрепа, защо продължава да събира такси от децата в школата?

Същите въпроси важат и за Локомотив Пловдив.

Още по-странно е, че само преди няколко месеца темата за наема на „Лаута“ бе разглеждана в друга посока. Наемът бе увеличен от около 2000 на около 3000 евро, като това бе направено по искане именно на клуба заради ползването на новите трибуни и съоръжения. И изведнъж, два месеца по-късно, позицията е коренно различна: стадионът трябва да бъде безплатен.

Какво се промени? Децата ли се появиха внезапно? Финансовото бреме ли бе открито едва сега?

Или някой реши, че моментът е удобен за натиск върху общината?

В този контекст няма как да не бъде споменат и Георги Величков. Новият спортен директор на Локомотив бе четири години общински съветник. Тоест би трябвало да познава отлично законите, правилниците и наредбите на Община Пловдив. Би трябвало да знае как се управлява общинска собственост и  да знае, че стадионите не са партийна брошура, която се раздава според настроението на агитките.

Величков стана известен и с идеята общинските съветници да работят без възнаграждение — докато самият той продължаваше да получава заплата. Днес подобна морална поза отново прозира в искането: другите да спазват правилата, но за нас да има изключение.

В позицията си Ботев и Локомотив атакуват общината, говорят за раздута администрация, неефективни разходи и липса на подкрепа. Това може да звучи добре пред феновете, но не отменя основния въпрос: защо точно тези две търговски дружества трябва да получат стадиони без пари?

Ако Ботев и Локомотив наистина искат помощ за децата, нека поискат програма, която важи за всички деца в Пловдив. Не за двата клуба и стадиона.

Нека общината подпомага тренировъчния процес. Нека плаща за деца от социално слаби семейства. Нека финансира треньори, спортни площадки, школи, турнири, медицински прегледи, екипировка. Нека помогне на всички спортове, не само на професионалния футбол.

Гласуват анекс, с който регламентират ползването на Лаута от Локо – вдигат и наема„Черно-белите" ще плащат 3081 евро за трите трибуни, не мога да преотдават помещения

Ако фирмите, които строят стадионите Ботев и Локомотив, чиято сума вече минава 60 млн. евро – то 10% от сумата е внушителна и може да се направи такава програма. Може да се изградят десетки детски и спортни площадки в кварталите.

Но това, разбира се, вероятно ще бъде наречено „популизъм“. Когато обаче търговско дружество иска безплатно стадион за 20 години — това се представя като „визия за спорта“.

Пловдив обича Ботев и Локомотив. Това е безспорно. Тези клубове са част от историята, идентичността и емоцията на града. Но любовта към футбола не означава публичната собственост да бъде поставена на колене пред две акционерни дружества.

Общината не е длъжна да подарява стадиони, за да доказва, че подкрепя спорта.

Данъкоплатците не са длъжни да плащат строежа, дълга и поддръжката, а после да гледат как обектите се управляват като частна територия.

Другите спортни клубове не са длъжни да бъдат втора категория само защото нямат толкова голяма подкрепа на стадиона. Истинският въпрос не е дали Ботев и Локомотив заслужават подкрепа, а защо подкрепата трябва да бъде безплатен стадион за 20 години.

И защо само за тях.

Докато на този въпрос няма честен отговор, искането остава едно — претенция за привилегия, облечена в думи за деца, спорт и обществен интерес. А Пловдив вече твърде дълго плаща чужди претенции като свои сметки.