Бившият волейболен национал и настоящ президент и играещ треньор на пловдивския клуб Строител разкри, че да правиш спорт в България става все по-тежко начинание. Според него системата е такава, че децата все по-трудно влизат в залите, а проблемът с базите допълнително усложнява този процес.

Проблемът е кардинален за цялата държава. От 1-2 месеца имам чувството, че се боря с вятърни мелници. Пловдив е голям град, а на децата не им се спортува и така е навсякъде. Няма желание в тях – прекалено заети са с уроците и телефоните. Сега искам да вкарам 12 деца в Спортното училище, а няма откъде да ги намеря. Едно време търсеха деца по селата, сега по селата няма никой. Не знам накъде отива спортът в тази държава, алармира Мартин Палийски.

Другият проблем е със спортната база. Строят се големи зали за милиони, няма кой да ги напълни, а клубовете тренират при лоши условия. 7 отбора не могат да тренират в една зала и ние и Виктория Волей трябва да ползваме физкултурни салони в училища. Така не могат да се развиват добри спортисти. Благодарен съм на директорката на Руската гимназия г-жа Вихра Ерамян, която ни допусна да си готвим децата в салона на училището. В зала Строител, графикът е пълен. Проблемът е масов, че няма масов спорт. Децата и родителите вече са със завишени претенции. Нивото на спорта и базите не отговарят на изискванията им, казва още волейболистът.

Той говори и за положението конкретно във волейбола. В град като Пловдив трябва да има поне по един силен мъжки и женски отбор и два по-слаби мъжки и женски. В момента имаме само един силен женски тим. А разполагаме и със спортно училище. Ние караме на мускули, Виктория Волей и Марица си имат спонсори, но ако не дай си боже се оттеглят – и тях няма да ги има. Спортът учи на дисциплина, дава здраве, а никой не инвестира в него, с тъга отбелязва Палийски.

Според него трябва кардинална промяна във всички сфери. Дано новият закон за спорта предвижда повече данъчни облекчения за спонсорите. Млад съм, но много добре знам, че по времето на Тодор Живков държавата издържаше спорта. При положение, че сега не го прави, спортът трябва да се поеме от юридическите и физическите лица. На никой обаче не му се дават пари. Къде е моят роден клуб Локомотив? Как може да се затрие клуб на 50 години, дал толкова емблематични имена във волейбола? Защо никой не се намеси?

Когато има правила, трябва да се спазват. Не може всеки, който си поиска да си прави клуб. Далеч съм от мисълта да обвинявам Общината или който и да било. В Пловдив има над 100 клуба, но може би и там трябва да има някакви правила. Даден клуб трябва да се докаже, за да получи адекватно финансиране. Нека се финансират само онези, които заслужават.  В нашата федерация има правилник за провеждане на състезания, който е от 5 листа. 2 от тях са относно изискванията за залите. Само съоръженията на 1-2 клуба обаче отговарят на нормите, разкрива Палийски.

Нещата са много и са много комплексни. Но спортът ни не върви на добре. Навсякъде се наблюдава отлив на интереса от страна на децата. А когато интересът е налице, той е до време. Ако има 30 деца при най-малките, до старшата възраст ще останат само 5 – някои се отказват, други искат да учат, отбелязва Мартин Палийски.

В школата на СК Строител се готвят 80 деца, а президентът си е поставил за цел да следва примера на Виктория Волей и да направи силна школа, която да е приоритет пред мъжкия тим. Затова представителният отбор е съставен почти изцяло от юноши на по 16-17, дори 14-15 годишни момчета. За мен най-важното е децата да играят. Миналия сезон ми бе дошло до гуша и ми идваше да се откажа, но като видях радостта на малките от третото им място, веднага си промених мнението. 90 процента от хората, които издържат клубовете, го правят заради децата и това е самата истина, колкото и клиширано да звучи. Другият голям проблем е малкото на брой мачове при подрастващите. В вашата област има 16-17 клуба, което е добре, в сравнение с други области на страната. Ние сме втори по сила след София-град. Само 5-6 от тях обаче са конкурентни. Как да се осигурят мачове, като няма достатъчно отбори? Пък и много от тях нямат пари за пътуване по турнири, завършва Мартин Палийски.

От известно време като треньор в СК Строител работи и легендарният разпределител на Локомотив Пд и националния отбор от 80-те години Димитър Божилов. След разпадането на Локомотив той си направи собствен клуб Божилов Волей, но не може да го издържа сам и затова избра да обедини усилията си с Мартин Палийски.

Въпреки проблемите 12-годишните надежди на СК Строител се класираха на престижното 3-то място на държавното през миналия сезон