Днес се навършват девет години от смъртта на една от най-големите легенди на пловдивския и българския футбол – Аян Садъков. Големият халф на Локомотив Пловдив си отиде на 1 юли 2017 година след битка с тежката болест амиотрофична латерална склероза.

Садъков остава завинаги в историята като един от най-големите футболисти, раждани от Пловдив. Всеотдаен, с огромна енергия, класа и изключителен поглед върху играта, той бе сред символите на Локомотив и любимец на поколения „черно-бели“ привърженици.

Аян Садъков е абсолютен рекордьор в България по участия във всички национални гарнитури. Той има общо 172 мача и 37 гола за различните формации на България. За мъжкия национален отбор записва 80 двубоя и 9 попадения, като е част от състава на световното първенство в Мексико през 1986 година, където играе в четири мача.

Садъков е несменяем титуляр в националния отбор през 80-те години на миналия век. Има ключова роля в квалификациите за Мондиал 1986, включително в големите мачове срещу Източна Германия, Франция и Югославия. В двубоя с „петлите“ той обезличава капитана на тогавашния европейски шампион и трикратен носител на „Златната топка“ Мишел Платини. На световното първенство в Мексико се представя достойно и срещу Аржентина на Диего Марадона.

Освен 80-те мача за „А“ националния отбор, Садъков има 24 двубоя за олимпийския тим, 25 за младежкия национален отбор и 43 за юношеската формация. В тези гарнитури той също оставя сериозна следа – с лидерство, характер и голове.

Клубната му кариера е свързана най-вече с Локомотив Пловдив. Юноша на „черно-белите“, Садъков изиграва 350 мача за клуба и отбелязва 150 гола. С Локомотив печели Купата на Съветската армия през 1983 година и бронзов медал през 1992 година. В чужбина носи екипа на португалския Беленензеш, а в края на кариерата си играе и за Ботев Пловдив, с който също става бронзов медалист през 1995 година.

Един от символичните моменти в кариерата му е бенефисът на Христо Бонев през 1984 година, когато иконата на Локомотив му връчва фланелката с номер 8 – жест, който остава като признание за таланта и мястото му в историята на клуба.

Аян Садъков бе уважаван не само заради класата си на терена, но и заради достойното си поведение извън него. В края на 2018 година, в знак на признателност, привържениците на Локомотив издигнаха негова скулптура в цял ръст до входа на стадион „Локомотив“.

Девет години след смъртта му, името на Аян Садъков продължава да носи респект. За Локомотив той остава легенда. За Пловдив – един от най-големите футболисти, които градът е дал. А за българския футбол – пример за класа, характер и вярност към играта.