Сагата около стадион „Тодор Диев“ вече излиза дори от рамките на нискобюджетната трагикомедия и навлиза в напълно абсурден, почти шизофреничен сюжет. Най-новият „проект“ на Иван Пашов е мъжки футболен отбор, създаден според собственото му съобщение – за три седмици. Името му е „Спартакъ 1912“…

Как е създаден този отбор? Къде е регистриран? В кое първенство ще участва? Кои са неговите футболисти и треньори? Каква е връзката му с ФК „Реал“, с новообявената академия „Кючук Париж“ и с фондацията на Пашов? На какво основание ще използва общинския стадион „Тодор Диев“?

Няма отговор на нито един от тези въпроси. Има обаче гръмки постове в социалните мрежи, много главни букви, още повече удивителни знаци и изображение, направено с изкуствен интелект.

На него се виждат двайсетина генерирани футболисти с екзотична южноамериканска визия, които гордо носят емблемата на несъществувалия допреди три седмици „Спартакъ 1912“.

Общината забърка колосална каша на „Тодор Диев" в нискобюджетна трагикомедияОбщинският съвет спря даването на стадиона без търг, но Спартак вече не фигурира в ползването му

Абсурдно, но още по-абсурден е въпросът – защо точно 1912 година?

Няколко минути в Уикипедия вероятно са били достатъчни, за да се открие, че през 1912 година в Пловдив е основан СК „Левски“, а при основаването на „Спартак“ през 1947 година на документи се водят техни наследници.

Оттам очевидно е дошла и идеята новороденият проект на Пашов да бъде представен едва ли не като негов наследник.

По тази логика Пашов спокойно можеше да избере 1903 година – когато след Илинденско-Преображенското въстание в Пловдив пристигат бежанци в днешния Кючук Париж.  Можеше да се спре и на 1878 година, а защо не направо 681 година? При този подход утре може да бъде обявено, че хан Аспарух е забил бунчука си насред поляната в днешния „Кючук Париж“ и още тогава е поставил началото на кварталния футбол. 

Всичко би било забавно и комично, ако обаче не ставаше дума за общинска собственост, за историческия дом на Спартак Пловдив и за славното име на Тодор Диев.

Затова въпросите не са към самопровъзгласилия се спасител, а преди всичко към кмета Костадин Димитров и Община Пловдив.

На последната сесия на Общинския съвет стана ясно, че стадионът е предоставен по график на ФК „Реал“. Именно около тази частна школа се появиха бивши директори и треньори на Спартак, а впоследствие и Иван Пашов. Сега изведнъж имаме още една академия, още една емблема и още един мъжки отбор.

ФК „Реал“, „Кючук Париж“, „Спартакъ 1912“, фондация „Съвет за спортно развитие – Пловдив“ и Иван Пашов. Кой точно стопанисва стадиона и на кого Община Пловдив е предоставила правото да се разпорежда там? Става все по-трудно да се разбере кой клуб е реален, кой е фасада и кой служи единствено за достъп до общинския имот.

Утре може да се появят и „Ботевъ 1912“ и „Спортклубъ 1926“

Случващото се показва в умален вид защо българският футбол е на това дередже. Всеки може да създаде клуб, да нарисува емблема, да присвои удобна година и да се обяви за наследник на някаква футболна традиция.

Утре Пашов може да направи „Ботевъ 1912“ и „Спортклубъ 1926“. След още две-три седмици би могъл да поиска от кмета Колежа или Лаута. Ще каже, че го прави за децата, ще публикува изображение с изкуствен интелект и ще обяви поредната „победа“.

След случилото се на „Тодор Диев“ никой вече не може да бъде сигурен, че Общината няма отново да му съдейства с график, мълчание и широко отворена врата.

Как стадион „Тодор Диев" се превърна в сцена за лични амбиции, война на егото и евтин пиар?Иван Пашов и Динко Миленчев в абсурдна война, а „любезен домакин" е Община Пловдив

Още по-скандално е, че всичко това се разиграва в дома на истинския Спартак Пловдив – клуб с реална история, публика, поколения футболисти и шампионска титла. Вместо него обаче на стадиона се настаняват нови формации, появили се буквално за седмици.

Миленчев отвори вратата за „спасителите“

Отговорност за унижението носи и президентът на Спартак Динко Миленчев. Под неговото управление клубът затъна дотолкова, че се появиха всевъзможни „спасители“, готови да го възкресяват с публикации в социалните мрежи.

Миленчев допусна Спартак да бъде изтласкан от историческия му дом. Допусна стадионът да се превърне в разграден двор и остави вакуум, в който човек като Пашов може да пристигне на бял кон, да окоси тревата и да обяви, че е спасил неспасяемото.

Когато истинският клуб е слаб и  лишен от ясна посока, името му лесно се превръща в ракета носител за чужди амбиции. Именно това се случва днес със Спартак Пловдив.

Пашов използва клуба, квартала, децата и стадиона, за да изгражда образа си на „спортен деятел“.

Миленчев използва мълчанието и оправданията, за да избяга от собствената си отговорност. А Община Пловдив стои отстрани и позволява общинската собственост да бъде превърната в сцена на този евтин спектакъл.

Най-големият абсурд е, че Пашов завършва поста си с обещание да „пребори корупцията“. Човек, който не обяснява на какво основание се разпорежда на общински стадион, вече се представя и като борец за прозрачност. Същият човек, който присъства в ревизонните актове на НАП за продажба на апартаменти на "две цени". 

И докато „Спартакъ 1912“ вече „живее“ във Фейсбук, истинският Спартак Пловдив продължава да бъде без своя дом. Иван Пашов си измисля история, а Динко Миленчев пропилява истинската.  Община Пловдив им предоставя стадиона, върху който двамата да разиграват този абсурд.

Съдът потвърди: Фирма на Иван Пашов с укрити приходи и ДДС при продажба на жилища"Пашов билдинг строй" трябва да плати над 60 хил. лева допълнително след акт на НАП

Спартак: Предприехме действия да възстановим владението върху стадион „Тодор Диев", сезирахме компетентните органиНашата единствена цел е стадионът да бъде използван за целите на Спартак, заявиха от клуба