Сагата със стадион „Тодор Диев“ окончателно се превръща в нискобюджетна трагикомедия, в която всички замесени се надпреварват кой ще направи нещо по-абсурдно от предишния.
Един бизнесмен със съмнителна репутация в лицето на Иван Пашов обявява „победа“ за общински стадион, без да е провеждан търг и без да има подписан договор. Появява се чисто нова футболна академия, която вече рекламира легендарното съоръжение като свой дом. Друг частен клуб получава практически целодневен график за терена. Президентът на „Спартак“ разбира, че неговият клуб вече не фигурира там. А Община Пловдив, върху чийто гръб се разиграва целият спектакъл, мълчи, увърта и произвежда нови абсурди.
Днес общинските съветници дебатираха близо два часа и се чудеха как изобщо се е стигнало дотук. В отсъствието на кмета Костадин Димитров зам.-кметът по спорт Николай Бухалов трябваше да обяснява необяснимото. Видимо притеснен, той се опитваше да защити решения, които създават повече въпроси, отколкото дават отговори.
В крайна сметка 30 съветници гласуваха да отпадне предложението стадионът да може да бъде даден без търг за една година. Така в Годишната програма остава досегашната възможност – дългосрочно отдаване под наем по Закона за физическото възпитание и спорта за срок до 30 години.
Решението временно спря един от абсурдите, но кашата остава.
Точни въпроси, никакви отговори
Още на предишната сесия общинските съветници Светослав Енчев от „Браво Пловдив“ и Минка Сърнешка от БСП зададоха ясни въпроси към кмета.
Кой стопанисва стадион „Тодор Диев“? Кои клубове имат право да го използват? На какво основание са допуснати? Кой изготвя графиците? Има ли договори, заповеди или административни актове? Каква е дългосрочната визия на Община Пловдив за съоръжението?
Днес отговори нямаше. Вместо тях се появи поредната порция противоречиви действия, странни графици и публични самопровъзгласявания.
Докато Общината мълчеше, кандидат-месията на пловдивския спорт Иван Пашов обяви в социалните мрежи „победа“ за Кючук Париж. От публикацията му се разбра, че стадион „Спартак – Тодор Диев“ вече „официално“ щял да бъде стопанисван и развиван.
Как точно се „печели“ публичен общински стадион, за който няма проведен търг, конкурс или друга прозрачна процедура, остана тайна.
Няма договор с Пашов. Няма решение на Общинския съвет стадионът да му бъде предоставен. Няма публичен документ, който да му дава право да се държи като негов стопанин. Има няколко премахнати бурена, техника, доброволци, шумни публикации и огромно самочувствие.
Почистването беше полезно, но то не е нотариален акт, концесионен договор или административно решение. Да изчистиш общински имот не означава, че си го „спечелил“.
Още по-странно е, че се появиха рекламни изображения на Футболна академия „Кючук Париж Пловдив“ – нов проект, свързван с Иван Пашов, който вече се позиционира на стадион „Тодор Диев“. Така една новосъздадена частна академия започна публично да се настанява в историческия дом на „Спартак“, преди Общинският съвет изобщо да е взел решение какво ще се случва с базата. От Община Пловдив – отново оглушително мълчание.
Стадион без търг за една година – но за кого?
Днес съветниците трябваше да разгледат промяна в Годишната програма за разпореждане с общинските имоти. С нея стадион „Тодор Диев“ можеше да бъде предоставен без търг за срок от една година на клуб, избран от администрацията.
Обяснението беше, че дългосрочното бъдеще на имота все още не е ясно заради продължаващите дейности по пробива под Централна гара. Поради това кметът и дирекцията по общинска собственост сметнали за по-удачно да има временно решение.
Само че отново липсваха отговорите на най-важните въпроси – кой ще получи стадиона, какво ще прави с него, как ще го поддържа, какви инвестиции ще извършва и кой ще контролира дейността му.
Логично би било стадион „Тодор Диев“ – историческият дом на „Спартак Пловдив“ – да бъде предоставен за нуждите на представителния отбор и детско-юношеската школа на клуба.
Оказа се, че нищо подобно не е сигурно.
Напротив – Община Пловдив вече е предоставила практически целия стадион от понеделник до петък на ФК „Реал“. Частната школа разполага с график от 8:00 до 20:00 часа – дванадесет часа дневно, а „Спартак“ не фигурира в графика.
Иван Пашов пък публично се олицетворява с дейностите на терена и с новата академия, въпреки че на документи няма нищо, което да показва каква точно е неговата роля. Получава се удобна конструкция – на хартия стадионът се ползва от един клуб, а в социалните мрежи „победата“ е на друг човек.
Точно тук започва да прозира онова необяснимо и любезно съдействие от страна на Община Пловдив, за което администрацията продължава да не дава убедителен отговор.
„Забъркахме колосална каша“
Общинският съветник Борислав Инчев заяви, че със стадион „Тодор Диев“ е забъркана „колосална каша“.
Той посочи, че повече от месец и половина Община Пловдив бездейства, докато на стадиона влизат хора, извършват се дейности и се създава усещане за нерегламентирано ползване на публична собственост.
„Няма ясна позиция кой влиза, как влиза и какво прави там. Сега вече прозират и други интереси зад идеята стадионът да бъде даден за една година“, заяви Инчев.
Той обърна внимание и на очевидния абсурд – човек, който формално не е свързан с клуба, получил графика, се хвали в публичното пространство, че е „спечелил“ стадиона.
„Това поражда допълнителни съмнения. Крайно време е Община Пловдив да започне да защитава интереса си по отношение на всяка своя собственост“, каза още съветникът.
Инчев припомни, че стадионът носи името на легендарния Тодор Диев – футболист на „Спартак“, български национал, шампион и носител на Купата. Съоръжението е създадено за футбол, за школа и за представителния отбор на „Спартак“, а не за декор на лични амбиции.
Борислав Инчев и Светослав Енчев предложиха два възможни изхода – или да се запише провеждането на открит конкурс с ясни правила и критерии за дългосрочно отдаване за 10 години, или спорната точка за едногодишното предоставяне без търг да отпадне.
Около втория вариант се обединиха и други съветници.
Гузното мълчание на Общината
Слави Георгиев определи поведението на администрацията като „гузно мълчание“ пред действия, наподобяващи самоуправство спрямо общинска собственост.
Той засегна и разпространяваното твърдение, че на мястото на стадиона можело да бъде построено казино. Според него определени хора са лансирали очевидна лъжа, без да се интересуват от статута на имота и действащата нормативна уредба.
Проблемът обаче отново е в Община Пловдив. Никой от администрацията не излезе своевременно и категорично да обясни какво е възможно и какво не може да се случи със стадиона. Така внушенията започнаха да се възприемат като факт, а репутационните щети останаха за Общината.
„Не става въпрос за частно дружество. Не може да се минава леко покрай такива ситуации и да не се вземат непопулярни решения“, заяви Георгиев.
Това е и същината на проблема. Докато Пашов празнува тържествено „победи“, а различни страни разпространяват взаимни обвинения, администрацията се е свила в ъгъла и чака скандалът някак да приключи сам, но вместо това той става все по-нелеп.
В дебата се включи и президентът на „Спартак“ Динко Миленчев. Той заяви, че клубът досега е поддържал единствено терена, защото такова било договорното му задължение.
В момента мъжкият отбор и децата тренират на бившия Работнически стадион до комплекс „Нептун“, но базата е недостатъчна за нуждите на всички формации.
„Ние вече не фигурираме на стадион „Тодор Диев“. Никой не ми казва какво налага това. Появява се някакъв отбор и той е вкаран на стадиона на „Спартак“, заяви Миленчев.
Тук обаче и самият той няма право да се представя единствено като жертва. Именно неговото управление остави „Тодор Диев“ в сегашното му състояние. Концесията беше прекратена, обещаният модерен стадион не беше изграден, а клубът се премести на Работническия стадион.
Празното пространство беше оставено от Миленчев. Иван Пашов просто видя възможност да влезе в него с техника, камери, публикации и месианска реторика.
Това не оправдава действията на Пашов, но обяснява защо те станаха възможни.
ПФК „Спартак Пловдив 1947" поиска от общината стадион "Тодор Диев” под наем
Деца сред железа и бетонни плочи
Веселин Маневски постави и най-важния практически въпрос – кой гарантира безопасността на децата, които тренират на стадиона.
В момента около съоръжението продължават строителни дейности по пробива под Централна гара. На места стърчат железа и арматури, има бетонни плочи и необезопасени участъци.
Отговорът на Николай Бухалов беше повече от смущаващ. По думите му треньорите трябвало да пазят децата от опасните зони около строителството.
Тоест Община Пловдив предоставя свой имот за тренировки, но прехвърля отговорността за безопасността върху треньорите. Още едно меко казано „странно обяснение“.
Бухалов потвърди, че ФК „Реал“ ползва стадиона по график и плаща около 460 евро месечно. Последваха логични въпроси кой е определил цената, по каква методика е изчислена и защо един частен клуб получава практически целия работен ден на съоръжението.
Убедителен отговор отново нямаше.
Светослав Енчев обобщи абсурда с показателен въпрос: ако утре някой вкара две фадроми на стадион „Марица“, основе ФК „Кършияка“ и започне да публикува снимки, ще получи ли и той стадиона без търг и по график?
Въпросът звучеше иронично, но след случващото се на „Тодор Диев“ вече не изглежда напълно хипотетичен.
Съветниците спряха едногодишната схема
В крайна сметка 30 общински съветници подкрепиха отпадането на точката, която щеше да позволи стадион „Тодор Диев“ да бъде предоставен без търг за една година.
Така в Годишната програма остава старото предложение за дългосрочно отдаване под наем по Закона за физическото възпитание и спорта за срок до 30 години.
Това поне предполага процедура, правила, критерии, инвестиционна програма и възможност кандидатите да се състезават открито, вместо победителят да бъде обявяван предварително във Фейсбук.
Пред стадиона обаче остава и друг голям въпрос. След строителството на пробива под Централна гара съоръжението практически остана без необходимия паркинг. Не е ясно дали и при какви условия може да бъде лицензирано за професионален футбол и какво реално може да бъде бъдещето му.
Точно затова е необходим цялостен анализ, а не едногодишна кръпка, направена сякаш специално за нечии текущи амбиции.
„Победителят“ Пашов и услужливото мълчание
Най-скандалното в цялата история остава поведението на Иван Пашов и необяснимата търпимост на Община Пловдив към него.
Пашов се държи като човек, който предварително знае какво ще решат институциите. Обявява „победа“, рекламира нова академия, позиционира се като спасител на стадиона и говори за бъдещото му стопанисване, преди Общинският съвет да се е произнесъл.
Или Иван Пашов разполага с информация и уверения, които не са известни на съветниците и обществеността, или отново създава шумна легенда около собственото си име. И в двата случая Община Пловдив е длъжна да реагира.
Ако няма договорка – кметът трябва ясно да заяви, че Пашов няма никакви права върху стадиона и не може да говори от името на Общината.
Ако има разговори, обещания или поети ангажименти – те трябва да бъдат обявени публично.
Мълчанието вече не е неутрално поведение. То се превръща в любезно съдействие за изграждането на внушението, че един частен бизнесмен може да влезе в публичен имот, да го почисти, да се снима, да основе академия и след това да обяви, че го е „спечелил“.
Фенове на „Спартак“ вече говорят за „гавра с паметта на Тодор Диев“. Те не защитават безусловно и Динко Миленчев, но настояват историческият дом на клуба да не бъде подаряван на самопровъзгласили се спортни спасители и частни школи. И са напълно прави да искат отговори.
Защото „Тодор Диев“ не е награда за най-лайквана публикация във Фейсбук. Не е терен, който се печели с две фадроми и няколко клипа. Не е сцена за изграждането на политически образ и не е общинска вещ, която може да се предоставя според това кой е намерил най-прекия път до нечий кабинет.
След днешната сесия няма победител. Иван Пашов не е „спечелил“ стадиона. Динко Миленчев не е защитил убедително дома на „Спартак“. Николай Бухалов не обясни защо ФК „Реал“ получава подобен график. Костадин Димитров изобщо не беше в залата, за да поеме отговорност за действията на администрацията си.
Единственото сигурно е, че Община Пловдив сама се постави в нелепа и унизителна ситуация.
А докато чиновници, бизнесмени и клубни президенти играят своята нискобюджетна трагикомедия, на гърба им стои името на Тодор Диев, историята на „Спартак“ и една публична собственост, която никой от участниците очевидно не уважава достатъчно.
Темите на Traffic News
