Има нещо дълбоко сбъркано в държавата, когато 20 часа след показно убийство полицията съобщава за задържан заподозрян, а голяма част от обществото не въздъхва с облекчение, а започва да търси кого прикриват. Точно това се случва след убийството на Илиян Филипов.
Полицията задържа 51-годишния рецидивист Славчо Мегеров като заподозрян за убийството. Според информацията, разпространена от МВР, има данни, че той е физическият извършител. Впоследствие вътрешният министър Иван Демерджиев заяви пред парламента, че има достатъчно доказателства за това. В същото време разследването продължава и се проверява дали няма и други съпричастни лица.
И как реагира обществото? С пълно недоверие.
В социалните мрежи започнаха да се появяват версии за „изкупителна жертва“, за прикриване на истинските извършители, за поръчково убийство, за мафиотски структури. Някои коментари стигнаха дотам да „разкрият“ убийството за няколко часа, да определят броя на убийците и дори да посочат кой стои зад тях.
Звучи абсурдно, но всъщност е симптом. Ако гражданите започнат сами да разследват престъпленията във Facebook, проблемът не е само във Facebook.
Параграф 22
След убийството първата реакция беше почти предвидима – „няма да го разкрият“.
Това е познат сценарий в България. Престъплението е истинска класика на първо четене - убийство на известен бизнесмен през нощта с огнестрелно оръжие. Последва неизбежния паралел с 90-те, когато поръчковите убийства бяха част от ежедневния новинарски поток. Само че няколко часа по-късно полицията опроверга „фейсбук врачките“ и задържа заподозрян за убийството.
И вместо това да успокои хората, бързината породи още подозрения.
„Прекалено бързо го намериха.“ „Този е бушон.“ „Истинският убиец е друг.“ „Някой им е дал готов човек.“ „Измиха си ръцете.“
Това са реални реакции в социалните мрежи. В предоставените коментари хората дори спорят кой е „истинският“ убиец, дали задържаният не е набелязан предварително и защо е показан пред камерите.
И тук вече трябва да си зададем един неприятен въпрос: Какво трябва да направи МВР, за да му повярваме? Ако не задържи никого – „прикрива“. Ако задържи някого след седмица – „не може да си свърши работата“. Ако задържи някого за 20 часа – „твърде удобно“.
Институтциите очевидно имат сериозен проблем с доверието на гражданите. Колкото до гражданите – част от тях не правят разграничение между мнение и факти.
Когато фактите вече не работят
Мегеров може да е всичко друго, но не и невинна жертва. Криминалните му подвизи могат да запълнят поне 5 сезона на някой сериал като „Под прикритие“. Излежал е присъда за убийство, залавян е десетки пъти след обири, по- опитните полицаи не са забравили набезите му с бандата на Пашката и Рамото. Според близки до убития, Мегера и Филипов са били приятели от години, а до неотдавна са били и съдружници.
Това са факти, които правят задържането му логична следствена линия. Все още не са доказателства за вина. И тук е мястото на разследващите, прокуратурата и съда. Не на Facebook и на новоизлюпените хорейшовци. Със сигурност не и на вътрешния министър, който може да информира обществото за хода на разследването, но не може да замени съда.
Проблемът е, че години наред българските институции сами отглеждаха точно обратното поведение. Обществото виждаше показни арести, телевизионни акции, шумни обещания за „разкрити“ престъпления и после дела, които се разпадаха или приключваха без резултат. В доста от случаите обвиняемите, вече оневинени, осъждаха държавата, а данъкоплатците плащаха огромни обезщетения заради поръчкови разследвания. Затова е трудно да очакваме доверие само защото този път някой е задържан бързо.
Телевизионни арести
Още един детайл допълнително подхрани подозренията. Задържането на Мегеров в София беше извършено на публично място и бе заснето от медии. Появиха се въпроси защо заподозреният е оставен достатъчно дълго на място, за да бъде сниман и показан по телевизиите. Това не доказва абсолютно нищо за самото разследване, но създава много лош публичен ефект. Все пак човекът все още е заподозрян, а не осъден и държавата трябва да бъде особено внимателна с начина, по който го показва. Иначе сама създава усещането за спектакъл. А когато спектакълът предхожда доказателствата, обществото започва да подозира, че доказателства може и да няма.
Случаят „Илиян Филипов“ е тест не само за криминалистите, които трябва да установят кой е стрелял, кой е поръчал, ако има поръчител, какъв е мотивът и има ли други участници. Той е тест и за доверието в държавата. Да видим дали МВР и прокуратурата ще го издържат!
Иван Демерджиев: Нямаме съмнения, че задържаният е физическият убиец на Илиян Филипов
Още от категорията
Виж всички
Цар Самуил се връща! Зимата също
Цар Самуил се завръща, но нека не забравяме Лука Станчев
Акценти
Виж всички
Пловдивските лекари вече имат свой дом ВИДЕО
Нов директор поема ОП „Общинска охрана" в Пловдив
Темите на Traffic News
