Докато институциите мълчат или дават уклончиви отговори по разследването на GlasNews и TrafficNews за продажба на апартаменти на „две цени“, решение на Административен съд – Пловдив показва нагледно, че когато НАП иска да действа, има механизми да разкрива подобни практики.
Става дума за дело по жалба на „Пашов Билдинг Строй“ ЕООД срещу ревизионен акт на приходната агенция. Собственик и управител на строителната фирма е Иван Пашов, нашумял през последните месеци с опитите си да влияе върху политическите процеси в Пловдив чрез новоизлюпена спорна фондация и действия по изземването на ст. „Тодор Диев“.
Ревизионният акт е за допълнително установени задължения за ДДС и корпоративен данък, свързани с неотчетени приходи и неначислен данък при сделки с недвижими имоти. Съдът отхвърля жалбата на дружеството в обжалваната част, като оставя в сила задължения за над 60 хил. лв.
Казусът е важен не само заради самия Пашов, а и заради по-голямата картина. Той показва реален модел, при който приходната администрация може да проследи дали строителна фирма е отчела всички приходи от продажби на апартаменти, гаражи, паркоместа и права на строеж. Въпреки че решението на съда в Пловдив не е окончателно и може да се обжалва на по-висока инстанция, то е показателно.
Именно това беше в основата и на разследването на GlasNews и TrafficNews за апартаментите на „две цени“. Наш екип със скрита камера документира как строителни и инвестиционни компании в София и Пловдив предлагат част от цената на жилището – между 40% и 60% – да бъде платена в брой, а сделката пред нотариус да бъде изповядана на значително по-ниска стойност.
Така се намалява основата, върху която се дължат ДДС, корпоративен данък, местен данък при придобиване, нотариални такси и такса вписване. В случая с „Пашов Билдинг Строй“ съдебното решение показва как подобни разминавания могат да бъдат хванати – ако НАП съпоставя нотариални актове, предварителни договори, фактури, банкови преводи, разписки и обяснения на купувачите.
Какво установява НАП?
Според решението на съда ревизията на „Пашов Билдинг Строй“ е обхванала задължения за корпоративен данък и ДДС. От органите по приходите са събирани документи от самото дружество, от физически лица – купувачи на недвижими имоти, от юридически лица, издали фактури към фирмата, както и нотариални актове от Агенцията по вписванията.
Ключовият момент е, че НАП е направила съпоставка между вписаните продажби на недвижими имоти по партидата на дружеството, получените плащания и издадените фактури към физическите лица. Именно при тази съпоставка са установени несъответствия.
Приходната администрация приема, че са налице данни за укрити приходи или доходи, липса или непълна счетоводна отчетност и документи, които не дават възможност да се установи реалната основа за облагане. Затова ревизията е извършена по особения ред, който се прилага при данни за укрити приходи и когато счетоводството не позволява да се определи коректната данъчна основа.
В решението са посочени случаи на продажби под себестойност, неиздадени фактури по сделки, за които има нотариален акт, както и неотчетени договори за отстъпено право на строеж.
Именно това е сърцевината на проблема – ако една строителна фирма продава имоти, получава плащания, но не издава фактури за пълната стойност или отчита по-ниска основа, бюджетът губи ДДС и корпоративен данък.
Разписка, плащания и фактури: един показателен примери
Един от най-ясните примери в делото е сделка с купувач, който е придобил апартамент и паркомясто в сграда на дружеството. По делото са събрани предварителен договор, нотариален акт, разписка, банкови платежни нареждания и писмени обяснения.
От документите става ясно, че по сделката са установени плащания за общо над 80 хил. лв. с включен ДДС, докато по издадените фактури са декларирани 47 хил. лв. Разликата е приета от НАП като нефактурирана част от плащанията.
Особено важен е фактът, че по делото е представена разписка за сума от 25 460 лв. с основание „по договор за апартамент“. Съдът отбелязва, че като получател на сумата е посочен Иван Пашов в качеството му на управител на дружеството. Именно на база такива доказателства НАП приема, че не са издадени фактури за част от реално получените плащания и че не е начислен дължимият ДДС.
Това е изключително важно в контекста на разследването за апартаментите на „две цени“. То показва, че дори когато част от сумите не са отразени коректно във фактурите, те могат да бъдат установени чрез насрещни проверки на купувачите и чрез документи, които остават извън официалната счетоводна картина на продавача.
Продажби под себестойност и липсващи фактури
В решението са описани и други случаи, при които НАП установява разминавания между стойностите по сделки, себестойността на обектите и издадените фактури.
При един от купувачите е установено, че е придобит имот с материален интерес по нотариален акт, но за сделката няма издадена фактура. Поради това органите по приходите начисляват ДДС и увеличават приходите на дружеството.
При друг случай става дума за апартамент и паркомясто, при които е издадена фактура за апартамента, но не е установена фактура за продажбата на паркомясто. НАП приема, че има допълнително подлежащ на облагане приход и неначислен ДДС.
Има и казуси с продажби под отчетената себестойност на обекти.
Това е показателно, защото при схемите с „двойни цени“ официалната цена често изглежда необичайно ниска спрямо реалната пазарна стойност. Делото показва, че НАП може да използва не само пазарни сравнения, но и данни за себестойността на самия строителен обект.
Купувачите са ключът към разкриването на схемата
Един от най-важните изводи от делото е, че НАП стига до съществена част от констатациите не само чрез документите на фирмата, а чрез самите купувачи.
На физическите лица са изпращани искания за документи и писмени обяснения. От тях са изисквани предварителни договори, нотариални актове, данни за плащания, разписки, банкови документи и информация за евентуални кредити.
Точно този подход би могъл да бъде приложен и при казусите, документирани от GlasNews и TrafficNews. Ако институциите проверят конкретни фирми, конкретни обекти и конкретни сделки, те могат да стигнат до реалната цена чрез сравнение между това, което купувачът е платил, и това, което продавачът е фактурирал и декларирал.
На практика съдебното решение потвърждава, че схемите в строителството не са невидими. Те могат да бъдат разкривани, ако има воля за това.
Как се продават новите жилища? Над 1 млрд. евро е откраднато ДДС само в София и Пловдив ВИДЕО
Какви задължения остават в сила?
След административното обжалване част от първоначално начислените суми са намалени или отменени.Първоначално от НАП са установили 400 000 лева невесени ДДС и корпоративен данък по сделки за търговски имоти и жилища в "Западен" и "Южен". След обжавлане сумата и решение на НАП сумата е намалена на 60 000 лева - ДДС, лихви и корпоративен данък. Въпреки това в обжалваната част съдът оставя в сила задължения за ДДС и корпоративен данък.
Става дума за допълнително установен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 12 500,37 лв. главница и 2940,24 лв. лихва. Оставени са и допълнително начислени суми за ДДС по различни периоди, включително за 2020, 2021 и 2022 г. Общият размер на главниците и лихвите в отхвърлената от съда част е над 60 хил. лв.
На пръв поглед сумата не изглежда огромна на фона на милионните обороти в строителството. Но значението на делото е друго – то показва механизма. Показва как се установяват разминавания, как се доказват неотчетени плащания и как НАП може да начисли дължимия ДДС и корпоративен данък, когато има доказателства.
Ако същият подход бъде приложен системно към сектора на новото строителство, ефектът би бил в съвсем друг мащаб.
Връзката с разследването на GlasNews и TrafficNews
Разследването на GlasNews и TrafficNews показа как представители на строителни компании предлагат част от цената на апартаменти в София и Пловдив да бъде платена в брой, а сделката да мине пред нотариус на по-ниска стойност.
В един от случаите в Пловдив на купувач беше предложено апартамент на цена 1230 евро на квадрат да бъде изповядан пред нотариус на 500 евро на квадрат. В други случаи фирми предлагаха схеми 60/40 или 50/50 – част по банка, част в кеш.
Какво призна НАП по-рано?
В отговор до TrafficNews НАП вече посочи, че в агенцията е разработен анализ на риска, свързан с укриване на доходи и печалби от строители и инвеститори на нови сгради. От приходната администрация съобщиха още, че при проверки се анализират продажните цени, предварителните договори, нотариалните актове и получените плащания, като се събират доказателства и от купувачите.
От НАП признаха и че при част от ревизираните случаи проблемът е именно недокументиране и неотчитане на приходи при продажби на нови сгради.
Делото на „Пашов Билдинг Строй“ е практическо потвърждение на това. То показва как тези думи изглеждат в реална ревизия – с конкретни купувачи, конкретни документи, конкретни суми и съдебно потвърдени констатации.
Пашов и институциите
Тук вече е и въпросът за личността на Иван Пашов и неговата дейност като „спортен деятел“, както и как Община Пловдив отвори широко вратите на стадион „Тодор Диев“.
Дали редицата спортни прояви, които той твърди, че финансирана не са именно от укрити данъци и ДДС? Защото тези 60 000 лева, ако влязат в хазната то могат да се пренасочат към Общините и вместо да се дават купи и медали от „частен спонсор“, да се изгради спортна инфраструктура. Разликата между 20 купи и медали и чисто нова спортна площадка е съществена.
Въпроси изникват и дали Община Пловдив гледа на човек, който укрива данъци като партньор в различни прояви?
Именно затова случаят с фирмата му поставя и по-широк въпрос – как институциите реагират, когато данни за укрити приходи и неначислен ДДС се появят при лица с публично присъствие и влияние.
От друга страна моделът, който е показан нагледно от НАП, поставя въпроса далеч над ревизията на една фирма. Става дума за модел, който разследването на GlasNews и TrafficNews показа като широко разпространен на имотния пазар.
Ако фирмата на Пашов е хваната с неотчетени приходи, липсващи фактури и неначислен ДДС, това означава, че институциите имат път към истината. Въпросът е дали ще го извървят само в отделни казуси, или ще погледнат системно към целия пазар на ново строителство.
След разследването за апартаментите на „две цени“ това решение идва като отговор на въпроса дали държавата има инструменти да се справи с подобни практики – има. Остава другият въпрос – има ли воля да го прави не избирателно, а системно.