Част от атракционите в България може да се окажат в невъзможност да работят по нов законов режим след 14 октомври, ако дотогава операторите не успеят да изпълнят всички нови изисквания за регистрация, застраховане и технически контрол. За това предупреди в интервю пред TrafficNews пловдивчанинът инж. Димитър Бичев, председател на Управителния съвет на Сдружението на собствениците на атракционни съоръжения. Позицията му идва по-малко от три седмици преди изтичането на преходния период по новия закон.

„При положение че няма фирма на пазара, този срок трябва да се удължи до появата на акредитирана фирма и ние да работим по стария си действащ начин. Ние сме „за” контрол. Не сме за това да няма контрол. Но не и да ни затварят заради административни неуредици“, заяви Бичев пред медията ни.

В основата на спора е Законът за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Той беше приет от Народното събрание на 28 януари 2026 г., обнародван в „Държавен вестник“ на 10 февруари и влезе в сила на 14 февруари 2026 г. Законът създава обща национална рамка за високорисковите увеселителни съоръжения, въздушните и водните атракционни услуги.

Според новото изискване атракционите трябва да подлежат на независим акредитиран контрол. Една от съществените промени е начинът, по който трябва да се удостоверява съответствието на съоръженията. Законът предвижда проверките на съоръженията, оборудването, екипировката и предпазните средства да се извършват от акредитирани органи от вид А по БДС EN ISO/IEC 17020, с отделен режим за въздушните атракционни услуги.

Първоначалната проверка трябва да бъде извършена преди регистрацията на доставчика, а периодична проверка – всяка година, както и след ремонт, авария или съществена модификация. При увеселителните и част от водните атракции операторът трябва да има писмен договор с такъв акредитиран орган.

Именно тук според Бичев се появява практическият проблем.

„Гратисният период беше даден, за да може атракционните съоръжения да сключат договор с акредитирана фирма, която да извършва прегледите. Такава фирма в момента на пазара няма. Българската служба по акредитация дори да има желание да издаде необходимите документи, според нас не може да го направи, защото нормативната рамка не е довършена“, заяви той.

Бичев твърди, че законът не съдържа достатъчно конкретни критерии както за проверяващите органи, така и за самите проверки на различните видове съоръжения.

Спорният въпрос е дали наличните текстове и все още доразработваните подзаконови актове са достатъчни, за да може на практика да бъде определен конкретният обхват на акредитацията и да започнат проверки по новия режим.

Към момента TrafficNews не откри публикувана официална позиция на Българската служба за акредитация, според която агенцията е в юридическа невъзможност да акредитира такъв орган. Публичният регистър на БСА съдържа акредитираните органи и се актуализира ежеседмично, но сам по себе си не позволява да се направи сигурен извод дали в момента има неприключили заявления за конкретната нова дейност.

Според бранша обаче нито една фирма не е подала документи и контрол на практика няма как да бъде осъществен.

Тук идва и въпросът дори и да има такъв орган, той има ли необходимия обхват, който да извърши нужните проверки на всички засегнати оператори до 14 октомври.

Контрол е имало и преди новия закон, подчерта Бичев, като той не приема тезата, че досега атракционите са функционирали практически без регулация.

„Ние от 2013 година работим по влязла в сила наредба, която е обнародвана в „Държавен вестник“. Не се случва за първи път атракционите да бъдат проверявани. Това, че някой не си върши работата, не означава, че няма наредби и закони“, заяви той, като допълни, че от края на 2013 г. действа наредба за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията в увеселителни обекти. Тя урежда документацията, монтажа, експлоатацията, ежедневните проверки, техническия контрол и разрешаването за пускане в действие.

Старата наредба предвижда контрол преди пускане на пазара и в действие, след ремонт, модификация или авария, както и периодични технически прегледи. За съоръженията от първа, т.нар. екстремна категория, те са най-малко веднъж годишно, а за втора и трета категория – най-малко веднъж на три години. Наредбата предвижда още проверки след монтаж и преди сезон, както и ежедневни проверки от отговорните лица.

Главният архитект и разрешението за поставяне

Друг проблем, който Бичев очаква след края на преходния период, е при разрешенията за поставяне на увеселителните съоръжения.

„Нито един главен архитект няма да си сложи подписа, ако няма документите, които новият закон изисква“, коментира той.

Действащата от 2013 г. наредба действително изисква увеселителните обекти да се разполагат по подробна ситуационна схема, а разрешението за поставяне се издава от главния архитект на съответната община въз основа на одобрена схема и паспорт на съоръжението.

Дали след 14 октомври общинските администрации действително ще отказват разрешения при липса на документ по новия режим ще зависи от конкретното прилагане на закона, но опасението на бранша е, че административният проблем може практически да се превърне в спиране на дейността.

Новият закон също е категоричен, че липсата на необходим сертификат не е просто формално нарушение. При непосредствен риск контролният орган може да разпореди незабавно спиране на експлоатацията, като сред основанията изрично е посочена липсата на сертификат за съответствие. Предвидени са и санкции за предоставяне на услугата без регистрация или без изискуемия документ за успешно премината проверка.

Не всеки „атракцион“ автоматично попада под закона

Пред TrafficNews Бичев посочи, че новата рамка засяга въздушните, водните, лунапарк атракционите и детските центрове.

Според новите разпоредби обаче, законът действително обхваща три основни групи – високорискови увеселителни съоръжения, въздушноатракционни услуги и водноатракционни услуги. Законодателят обаче не е записал, че всяко съоръжение за забавление или всеки детски център автоматично попада в този режим.

При увеселителните съоръжения става дума за такива, които работят с висока скорост, бързо въртене, интензивно задвижване или на голяма височина и при повреда или неправилна експлоатация могат да представляват повишена опасност. Спортните услуги и спортно-туристическите дейности по Закона за физическото възпитание и спорта са изрично изключени.

Следователно дали конкретно съоръжение в детски център попада в новия режим трябва да се преценява според неговите характеристики, а не само според мястото, на което се намира.

Браншът е възразил още преди приемането на закона

Проверка на TrafficNews показа, че сегашната позиция на Сдружението на собствениците на атракционни съоръжения се появява  още на 23 септември 2025 г., по време на общественото обсъждане на законопроекта, Тогава Димитър Бичев е внесъл от името на сдружението подробно становище. Организацията тогава настоява лунапарк атракционите да останат по режима на съществуващата Наредба № V-12-707 и предупреждава за риск от дублиране на контрола между различни институции.

От другата страна стои обаче позицията на държавата. Министерството на транспорта мотивира новия закон с това, че досегашната нормативна уредба е била разпокъсана и не е осигурявала единна национална система за всички високорискови атракционни услуги. Законопроектът е замислен именно като обща рамка за регистрация, контрол, застраховане и отговорност на доставчиците.

Трагедията в Несебър ускори промените

Припомняме, че работата по новите правила беше ускорена след трагедията на Южния плаж в Несебър през август 2025 г. Тогава 8-годишно дете загина след падане от парашут, теглен от моторна лодка, при предоставяне на услугата парасейлинг. Инцидентът е от 18 август 2025 г., а разследването беше поето от Окръжна прокуратура – Бургас.

Трагедия! 8-годишно дете загина след падане с парашут в НесебърИнциднетът е станал на Южния плаж

Дни по-късно правителството обяви подготовката на общ закон за безопасността на атракционните услуги. В мотивите си институциите посочиха пропуски и разпокъсаност в тогавашната нормативна уредба. Министерството на транспорта впоследствие изрично посочи трагичния случай в Несебър като пример защо старите правила при водните атракции се нуждаят от промяна.

Бичев също свързва новия закон с този случай, но настоява, че от една трагедия не следва изводът, че всички видове атракциони дотогава са работили без технически правила.

„Ние сме за контрол. Въпросът е инцидентите да бъдат сведени до минимум. Те не могат да бъдат спрени изцяло. Целта на всички тези правила трябва да бъде безопасността, а не бизнесът да бъде затварян заради административни неуредици“, каза той, като посочи за пример скорошния инцидент на „Октоберфест” в Германия.

Трагедия на Октоберфест: Работник загина след инцидент с атракционТой е починал от тежки наранявания

Кой всъщност трябва да контролира?

По новия закон техническата проверка на съответствието и административният държавен контрол са две различни неща.

 „Само си прехвърлят топката. Министерствата казват Българската служба по акредитация, а Българската служба по акредитация казва, че министерствата не са си свършили работата като законотворци“, коментира Бичев.

Според него възможното решение е преходният срок да бъде удължен, докато на пазара реално се появят органи, способни да извършват проверките по новия режим.

„Срокът трябва да бъде удължен до появата на така наречените акредитирани фирми. Ако не се появят, държавата трябва да намери механизъм и компетентен орган да извършва тези проверки. Не може хората да бъдат оставени без възможност да работят“, заяви още пловдивчанинът.

Така спорът вече не е дали рисковите атракциони трябва да бъдат контролирани защото и държавата, и представителите на бизнеса декларират, че такъв контрол е необходим. Ключовият въпрос е дали до 14 октомври ще съществува реален и практически достъпен механизъм, по който всички засегнати оператори да изпълнят изискванията, които законът им поставя или просто всички атракциони ще трябва да преустановят работа, както се притесняват от бранша.