Асоциацията на гръцките археолози (AHA) повдига въпроси и възражения относно Меморандума за разбирателство, подписан преди няколко дни от министрите на културата на Гърция и България, за пренасянето в София на мощите на цар Самуил, които се съхраняват в Музея на византийската култура, и съответно връщането на 48 религиозни съкровища, откраднати от манастири в Пангеон.

"В допълнение към очевидното изоставяне на правата на гръцката държава, се забелязва и политическа инструментализация на археологическите находки от двете участващи страни. Въпреки различните мнения и съмнения, изразени от научните изследвания, откритите в базиликата "Свети Ахил" мощи са идентифицирани със сигурност от Министерството на културата "като принадлежащи на цар Самуил Български (997-1014)". Изглежда също, че "те не са от особено значение за културното наследство на страната", поради което е разрешен обменът им "с културни ценности със същата важност, принадлежащи на други държави" (параграф 2 от член 25 от Закон 4858/2021), както се считат 48-те откраднати църковни литургични съда. Малко вероятно е българската страна да счита тези 48 предмета със същата важност като "костите на Самуил", които заемат много важно място в националния им наратив", се казва в изявлението на археолозите. 

Ето какво гласи цялата им позиция, разпространена от изданието VIORA. 

Преди няколко дни бяхме информирани от прессъобщение от Министерството на културата, че е подписан Меморандум за разбирателство между министрите на културата на Гърция и България за взаимно "депозиране" на реликви с историческа стойност за двете страни. Според Министерството на културата това е "споразумение с историческо значение".

Наистина, това е историческо споразумение, тъй като Гърция предава археологически находки от разкопки на гръцка земя, за да получи 48 реликви от Светия манастир Панагия Еикосифониса в Драма, Светия манастир Тимиос Продромос в Серес и Светата митрополия Серес и Нигритис, които - според съобщението на Министерството на културата - "са били пренесени в София през 1917 г. по време на Първата световна война и са били изложени или съхранявани в Националния исторически музей на България".

Това е исторически немислимо събитие, тъй като тези предмети представляват малка част от общия брой хиляди предмети, които са били насилствено изнесени от гореспоменатите манастири, както и от манастирите Каламу и Архангелос в Ксанти и от други паметници и археологически обекти по време на българската окупация през Първата световна война, включително хиляди безценни ръкописи. Според Договора от Ньой (1919 г.), България е била задължена да върне на Гърция реликвите, изнесени от разграбените манастири. Българската страна не е спазвала разпоредбите на Договора повече от 100 години и разграбените предмети никога не са били върнати.

Министерството на културата празнува постигнатото споразумение и чрез процес на тайна дипломация успява да обмени археологически находки от разкопки с тези, които гръцкото правителство е трябвало да изисква автоматично съгласно международните договори. Също така е доволно, че "двете страни са се споразумели да продължат преговорите за идентифициране и включване в последващо споразумение на исторически обекти от взаимен интерес, които не са били включени в настоящото".

За съжаление, това не е първият път

Припомняме си как презреното споразумение за колекцията на Щерн с антиките и фалшификатите на цикладската култура беше представено като "връщане на находки". Принудени сме да припомним, че всички 161 цикладски предмета са изложени в момента и през следващите няколко години в Ню Йорк! Това беше "връщането", което Министерството на културата и част от медиите празнуваха по това време, но което сега мълчи.

В допълнение към очевидното изоставяне на правата на гръцката държава, се забелязва и политическа инструментализация на археологическите находки от двете участващи страни. Въпреки различните мнения и съмнения, изразени от научните изследвания, реликвите, открити в базиликата "Свети Ахил", са идентифицирани със сигурност от Министерството на културата "като принадлежащи на цар Самуил Български (997-1014)". Изглежда също, че те "нямат особено значение за културното наследство на страната", поради което е разрешен обменът им "с културни ценности със същата важност, принадлежащи на други държави" (параграф 2 от чл. 25 от Закона). 4858/2021), тъй като се считат за 48-те откраднати църковни литургични съда. Малко вероятно е българската страна да счита тези 48 предмета за толкова важни, колкото "костите на Самуил", които заемат много важно място в националния им наратив.

Въпреки това, Министерството на културата и правителството вероятно смятат, че гръцката страна също е спечелила от обмена, тъй като не третират откритите при разкопки на гръцка земя кости като движими паметници, попадащи под действието на Закона за археологическото наследство, въпреки че те произхождат от разкопки и носят регистрационни и инвентарни номера на Музея на византийската култура. В противен случай остава необяснимо защо не е спазена нито една от законовите процедури.

Питаме:

  • Какво е точното съдържание на Меморандума? Защо той не е представен на Парламента и на Археологическата служба?
  • Има ли становище от Археологическата комисия и решение за прехвърляне на антропологичен материал от разкопки, съгласно изискванията на закона (ал. 2 на чл. 25 от Закон 4858/2021)?
  • Има ли решение на Управителния съвет на публичноправната организация "Музей на византийската култура" в Солун - институцията, получила антропологичния материал след влизането в сила на Закон 5021/2023 и недопустимото отделяне на музея от Археологическата служба?

Гръцкото правителство води тайна дипломация и третира културното наследство, както и културно-историческия капитал на страната, като стока за размяна в политически и икономически сделки - в ущърб на гръцкото общество и на опазването на културното наследство.