На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.  

Най-великият разказвач на ХХ-ти век, Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес, е роден през 1928 година в бедняшкото градче Аракатака, което по-късно ще бъде възпято като любимото му Макондо. Габо, както го наричат близките му, е отгледан от баба си и дядо си - полковник в оставка, ветеран от две граждански войни и златар. Именно той възпитава внука си да следи политиката всеки божи ден, а по-късно ще се превърне в един от персонажите в "Сто години самота". В дома на колоритния полковник се разказват стотици вероятни и невероятни истории, които по-късно влизат в писанията на неговия наследник. 

Габито се отличавал с живо въображение още като малко момче, но кой знае защо първоначално избрал да следва право, а не литература. Всъщност, по-късно ще признае, че искал да има доходна професия, за да осигури щастливо бъдеще на своята Мерседес. Съучениците му го наричали "Старикът" - изглеждал им твърде сериозен за възрастта си. Той пък нехаел за мнението им - увлякъл се по книгата на Кафка "Метаморфозите", която става негов пътеводител в живота.

 Той е носител на Нойщадската литературна награда през 1972 г. и на Нобеловата награда за литература през 1982 г. Първата му голяма творба е "Разказ за едно корабокрушение". Сред най-значимите му произведения са романите "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975) и "Любов по време на холера" (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм.


Рядко се случва човек още в първите минути на запознанството да разбере, че пред него стои неговата бъдеща съпруга… Особено, ако той е на 18 години, а тя – 13. Въпреки това, бъдещият писател Габриел Гарсия Маркес, притежаващ тайнствен прозорец, видял в онова почти дете човек, с който ще прекара живота си.

Наистина го направили. Изживели щастливо живота си, независимо от факта, че са напълно различни – той е писател-мистик с темперамент, а тя – хармонична, блага и спокойна. Мерседес е плод на голямата любов между колумбийка и египтянин. Вероятно тази генетична "смес" била причината за нейната очебийно екзотична красота. "Красота от земята на Нил!...", обичал да казва за любимата си самият Маркес. Гордеел се със съпругата си.

Историята на тяхната любов тръгва от едно запознанство на танци. Габриел вижда малката Мече, както я наричат близките й, и е буквално очарован от нея. Прави й предложение за брак още същата вечер.

 "Едва сега разбрах, че всички стихотворения, които написах, са за вас. Омъжете се за мен!", казва младият Габриел Гарсия Маркес на 13-годишната Мерседес Барча Пардо. "Съгласна съм. Нека обаче завърша училището", сериозно му отговаря момичето. Това се случва през 1945 г. в градчето Сукре, Колумбия, на танцова забава, където бъдещият велик писател среща жената, с която прекарва над половин век брачен живот. Вероятно всички се питат какво са правили през всичките тези години влюбените? - Пишели си писма, планирали бъдещето си, когато Мерседес порасне...Може би тези отношения създават между тях онази духовна близост, която съхранява хармоничен брака им. Самият Маркес споделя в спомените си, че двамата с Мече никога не са имали скандали и раздели.

Вдигат сватба след 13 години. Най-любопитното е, че на венчавката, по-неспокойният е той. Мерцедес закъсняла, а Габито изпаднал в паника? Вероятно именно в онзи миг на очакване, той осъзнал какво е тя за него. По-късно ще признае, че се изплашил, че може да я изгуби.

"Изплаших се, че тя може да не дойде!...", признава Маркес и добавя: "Но тя дойде!..." След сватбата, двамата влюбени заминават на пътешествие във Венецуела.

Авторът на "Любов по време на холера" снизходително приема липсата на всякакви домакински навици у младата си съпруга и търпеливо я учи да готви любимите му ястия. А тя му отвръща с абсолютно трепетно отношение към неговото творчество: дори хартията, на която пише, докосва внимателно и предпазливо, все едно е древен ръкопис, способен да се превърне в прах в ръцете на непосветените.

 

През 1959 г. се ражда синът им Родриго Гарсия. В същата година Маркес е командирован като кореспондент в Европа. Предлагат му и сътрудничество за в. "Prensa Latina" - Ню Йорк. Навсякъде писателят пътува с жена си и сина си.

Това е периодът, в който Габриел Гарсия Маркес пътува до Куба и СССР и става привърженик на комунистическите идеали. Това се превръща в заплаха за семейството му и писателят търси спасение с бягство в Мексико.

Мерседес приема без съпротива изпитанията, на които е подложено семейството. Влошава се здравето й, но и това тя приема като изпитание, но не и причина да укори за нещо съпруга си.

Вторият им син се ражда в Мексико през 1962 г. - годината, в която писателят започва да пише знаменития си роман "Сто години самота". Заради романа, продава колата си, залага имущество, пари за бита печели Мерседес.

Мерседес е до Габриел и когато се труди върху "Сто години самота", грижи се за семейството и не престава да вярва, че мъжът й е гений. След 18 месеца романът е готов, но Маркес няма пари, дори за да го изпрати в издателството. Тогава съпругата му продава последното, което има - сешоара и миксера си. Много скоро литературният шедьовър донася на Маркес добри хонорари, световно признание и Нобелова награда.

Винаги има жълто лале на бюрото си, докато пише. Казва, че това е цветът, който провокира въображението му. Когато Маркес умира, в родния град на писателя - Аракатака, жените раздават  по улиците жълти цветя, в негова чест. Маркес бил заклет приятел на Кастро, което му носи особена неприязън от другия му латиноамерикански конкурент и в последствие също нобелист - Марио Варгас Льоса. В своя статия перуанецът го нарича "Куртизанката на Кастро". Маркес отвръща, че приятелството му с кубинския лидер има литературна основа. "Може да не е широко разпространена истина, но Фидел е изключително интелигентен и образован човек. С него съм водил едни от най-прекрасните си разговори за книги", казва Маркес.

Говори се, че Кастро е бил неофициален редактор на прочутия писател Габриел Гарсия Маркес. Ел Команданте според слуховете поправял ред по ред някои места в ръкописите на автора на "Любов по време на холера", след като двамата завързват близко приятелство в края на 70-те години. 

Зад успеха на всеки велик мъж, както е известно, стои силна жена. Кой знае каква би била съдбата на обичаните от цял свят музиканти, художници, режисьори и писатели, ако не разчитат на подкрепата на своите мъдри и търпеливи вдъхновителки.

През 90-те години Габриел Гарсия Маркес минава през редица заболявания и сам грижите на съпругата му удължават дните му и правят възможно написването на книгата „Спомен за моите тъжни проститутки” – любовната история на стареца към младо момиче. Критиците виждат в творбата прилика със замия Маркес и неговата Мерседец, признание в любов към нея, увековечена в работата му .

През последните две години от живота си писателят страда от болестта Алцхаймер и честно не познава никой от близките си, освен Мерседес.  И до последния си ден, тя остава вярна и предана съпруга.