Реститути се опитаха по съдебен път да вземат имот от 1750 кв.м на метри от стар жилищен блок на улица „Белица“ и нов жилищен комплекс в бившите земеделски земи на село Прослав.

Парцелът е един от малко незастроени в зоната, в която почти ежедневно изникват жилищни комплекси.  Спорът е от началото на 90-те години,  като приключи с решение на Апелативния съд – Пловдив, с който се отхвърлят претенциите на наследниците и се постановява, че имотът е общинска собственост.

Случаят тръгва от имот от над 10 декара, притежаван преди национализацията от частно лице. След промените през 90-те години наследниците му подават заявление за възстановяване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Поземлената комисия възстановява част от имота – около 4,3 декара. За останалите над 5 декара обаче е постановен отказ, тъй като земята попада в урбанизирана зона и е застроена. Този отказ е бил обжалван, но потвърден от съда още през 1993 г.

За невъзстановената част от имота държавата предоставя обезщетение – частично със земя и частично с компенсаторни бонове. По този начин процедурата по реституция формално приключва.

Години по-късно, през 2008 г., издадени скици и удостоверения показват, че част от терена всъщност е свободна. Именно това става повод наследниците да подновят спора.

Според наследниците около 1,6–1,7 декара от първоначалния имот неправилно са били приети за застроени и не са им върнати. Те твърдят, че тази площ трябва да им бъде възстановена и завеждат дело срещу Община Пловдив.

Апелативният съд обаче приема, че реституционната процедура е приключила окончателно още през 90-те години, а отказът за част от имота вече е бил разгледан и потвърден от съд, като за тази част е предоставено обезщетение.

Съдът подчертава, че подобни спорове не могат да се „отварят наново“ чрез граждански искове десетилетия по-късно.

Ключовият аргумент на магистратите е, че наследниците нямат правен интерес да водят делото, тъй като вече не съществува реална възможност да придобият имота чрез реституция. Затова искът им е определен като недопустим, а делото – прекратено.

Другият имот, който им е бил възстановен е в съседство с големина около 4,3 дка и върху него вече има огромен жилищен комплекс.