Отминаващата 2023 г. беше белязана от няколко събития в нашия регион, променили хиляди човешки съдби. Безспорно като най-тежко от тях ще се запомни разрушителното земетресение в Турция на 6 февруари, последвано от стотици вторични трусове. Хиляди хора останаха под руините завинаги, а милиони останаха без дом в следствие на трусовете. През септември България беше поразена от друго разрушаващо бедствие, взело човешки жертви - наводнението в Царево. В допълнение, в страната ни възникнаха множество пожари през убийствените летни горещини, а в Пловдив бяха регистрирани и две земетресения с магнитут над 4 по Рихтер. 

TrafficNews потърси един от хората, който винаги е на първа линия като доброволец, за да спасява човешки животи в моменти на бедствие. 

Ивелина Попова е на 25 години от Пловдив. Понастоящем е заместник ръководител на Доброволно Формирование "Аварийно Спасяване Пловдив". Тя е инструктор по първа долекарска помощ и основи на спасяването с въжен способ. Занимава се със спасителна дейност повече от 6 години и продължава да се развива във всички модули на спасителната дейност.

- Вие сте една от малкото жени доброволци в Пловдив, какво Ви накара да поемете по този път и от колко време се занимавате с тази благородна дейност? 

Жените в доброволните формирования в Пловдив всъщност не са чак толкова малко. По последни данни са около 15 - 20 дейни дами, които се занимават с доброволна спасителна дейност на равно с мъжете. Занимавам се с тази дейност вече около 6 години. Вдъхнови ме един от най-близките ми приятели - Георги Влайков, като в началото посещавах множество открити събития, които правеха, а от 2020г. съм част от Аварийно Спасяване Пловдив. Понастоящем съм заместник ръководител на доброволното формирование, инструктор по Първа помощ и работа с въжета. 

- Печелили сте много награди от състезания, случвало ли се е да Ви подценяват когато се включите в някоя акция?

Печелили сме награди за формирование на годината, за принос и още много, също с част от екипа участваме в състезанията по пожарогасене за доброволци, където също имаме спечелени награди. 

В началото се случваше да ни подценяват, не мен лично като жена, а целия екип. Служителите на професионалните структури не бяха свикнали да работят и да ни се доверяват на терен - съвсем нормално, след като не са знаели как сме подготвени и какво можем. Това нещо вече е в миналото и смея да кажа, че вече ни третират като равни и работим много успешно във всякакви акции. 

- Една от най-големите трагедии през тази година беше земетресението в Турция. Вие бяхте част от българската група, какво си спомняте от тогава?

Спомням си, че се организирахме много бързо, нямахме много конкретна информация на какво ще попаднем там, черпихме информация от медиите. Пътувахме над 25 часа с коли, бусове и офроуд линейката и след като стигнахме буквално веднага първия екип излезе на терен. Бяхме разпределени в Кахраманмараш, трагедията беше огромна - там видяхме адски много хора без дом, живеещи в палаткови лагери или по улиците. Те отказваха да се евакуират, заради надеждата, че някой от всичките международни екипи на терен ще намери техните близки, затрупани под руините.

Беше много студено - през нощта температурата падаше до  минус 17 градуса, а ние имахме 24-часова активност, тоест постоянно имахме екип на терен, издирващ хора.

Ще запомня най-вече благодарността на месните, които ни приеха като много близки и се стараеха да ни улеснят процеса на работа и престоя. Международните спасителни екипи ни третираха като равни и нито за момент не сме усетили някакво специално отношение, защото сме доброволци. 

Супергероите на деня: 31 спасени живота от българските доброволци в ТурцияВчера родните спасители се завърнаха от Турция, а при стъпването им на родна земя в очите им имаше сълзи

- Имаше ли бедствия през тази година, които мислите, че можеше да бъдат избегнати и какво ще посъветвате хората, за да сме по-подготвени за в бъдеще?

Не мисля че има природни бедствия, които могат да бъдат изцяло избегнати. Ако се проявява превантивна грижа за места, които потенциално биха се превърнали в бедстващи зони, бихме могли да намалим размера на бедствието, но истината е, че няма как при една буря с необичайно високи нива на валежи да избегнем риска от наводнения. Това, което можем да посъветваме хората е да се постараят да бъдат максимално обучени на съвременните методи за реакция при бедствия, тъй като в България културата по темата е изключително ниска. Има много начини хората да намерят правилната информация и да натрупат много умения, ако искат да бъдат полезни на обществото.

- Каква беше за Вас 2023 година? Кои са моментите, които искате да забравите и кои са тези, които ще останат завинаги в спомените Ви?

Тази година беше изключително динамична за нас, бяхме на много и различни бедствия - редица горски и полски пожари, земетресението в Турция, наводнението в Царево и няколко други акции. Не бих искала да забравя нито един момент, защото всеки един, независимо добър или лош, носи опит, който е много важен за нашата работа. Независимо от множеството тренировки които регулярно правим, преживяното на едно истинско бедствие е нещо различно и носи друг вид подготовка за напред. Стараем се да се поучаваме от опита и да се развиваме, за да бъдем все по-полезни на обществото и специализираните структури.

- Какво ще си пожелаете за Новата година и какви съвети ще дадете на хората на база вашия опит?

На първо място искам да благодаря на колегите от целия екип на Аварийно Спасяване Пловдив и Аварийно Спасяване София за сплотеността на колектива, за това че успяхме да реагираме при толкова много бедствия през годината и да помогнем на толкова много хора. Бих искала да си пожелая здраве и щастие през новата година, тъй като здравето е в основата на възможността да помагаш на другите, пожелавам си много съвместни тренировки с колегите от други спасителни формирования и структури, защото колкото по-добре сме подготвени, толкова по-добре ще реагираме.

А на хората ще пожелая да бъдат добри, да помагат, когато имат възможност и да не се колебаят да го правят, като същевременно пазят себе си и се грижат за това да са по-информирани и по-добре обучени във всеки един аспект от живота си, тъй като реакцията при бедствия и оказването на първа помощ се оказват доста важен аспект от живота в последните няколко години.