Парламентарната комисия по правни въпроси прие на второ четене общия законопроект за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, с който се въвеждат важни гаранции за правата на гражданите в наказателния процес. Сред най-съществените промени е възможността прокурорското задържане до 72 часа да бъде обжалвано пред съд.

Темата предизвика сериозен дебат не само сред депутатите, но и в юридическата общност. Причината – представител на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) се е обявил срещу разширяването на съдебния контрол върху 72-часовото задържане, заемайки позиция, сходна с тази на прокуратурата, съобщава De Facto. 

Какво се променя?

Приетите текстове предвиждат жалбата срещу прокурорското постановление за задържане до 72 часа да се подава чрез прокурора, който е длъжен незабавно да я изпрати на съда заедно с материалите по делото.

Промяната е част от по-широк пакет мерки за транспониране на европейски директиви, свързани с процесуалните права на обвиняемите и заподозрените лица. Законодателят предвижда по-ясни гаранции за правото на адвокат, превод, информация за правата и защита срещу произволни ограничения на свободата.

Според редица юристи именно съдебният контрол върху прокурорския арест е една от най-важните гаранции срещу злоупотреба с власт, тъй като става дума за ограничаване на едно от основните човешки права – правото на свобода.

Спорът за контрола върху прокуратурата

Комисията обаче отхвърли предложенията на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ гражданите, подали сигнал за престъпление, да могат да обжалват отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство или решенията за прекратяване на разследвания.

Според прокуратурата подателите на сигнали нямат правен интерес да оспорват подобни актове, а парламентарното мнозинство възприе това становище.

От „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ обаче предупредиха, че липсата на съдебен контрол оставя прокуратурата единствен орган, който решава дали да разследва дадено престъпление и дали да прекрати започнало разследване.

„Трябва многократно да увеличим контрола върху прокуратурата заради резултатите, които тя показва през последните 30 години по най-големите дела и престъпления по високите етажи на властта“, заяви депутатът Велислав Величков.

Неочаквана позиция на Висшия адвокатски съвет

Най-сериозна реакция сред адвокатската общност предизвика изказването на Гергана Иванова, представител на Висшия адвокатски съвет, която се е обявила против възможността 72-часовото задържане да бъде атакувано пред съд с аргумента, че това време е необходимо на прокуратурата за събиране на доказателства.

Позицията предизвика вълна от критики от страна на утвърдени адвокати по наказателно право.

Адвокат Ина Лулчева коментира, че е шокирана от факта, че представител на адвокатурата се противопоставя на гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека права.

„Очевидно според Висшия адвокатски съвет солидарността с обвинението има превес над самата същност на адвокатската професия“, заявява Лулчева.

Още по-остра е реакцията на адвокат Емилия Недева, която поставя въпроса: „Ние помощници на прокуратурата ли сме?“.

Според нея съдебният контрол върху всяко задържане е фундаментален принцип на правовата държава и не може да бъде жертван заради удобството на разследващите органи.

Адвокат Снежана Стефанова също определя изказването като „шокиращо“, напомняйки, че липсата на ефективен съдебен контрол върху задържането е била повод България многократно да бъде осъждана от Европейски съд по правата на човека.

Тест за правовата държава

Юристи определят спора като много по-голям от техническа промяна в НПК. Въпросът засяга баланса между правомощията на прокуратурата и защитата на гражданските права.

Именно затова възможността човек да поиска съдебна проверка на прокурорско задържане се разглежда като един от най-важните тестове за състоянието на правовата държава в България.

Докато депутатите спорят по конкретните текстове, дебатът около позицията на Висшия адвокатски съвет поставя друг въпрос – кой защитава правата на гражданите, когато дори представители на адвокатурата застават на страната на ограничаването на съдебния контрол върху действията на държавното обвинение.