Най-старото кафе в света можеха да дегустират студентите в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Зърната на кафето се берат на ръка, като не се използва детски труд, а селекцията гарантира перфектното качество. Младежите бяха обучени от италиански лектори на технологията на занаятчийското кафе.

Водещите експерти от Академия Бонтади – Лука Факинели и Марко Джордани, изнесоха лекция за кафето. Двамата работят в едноименната пекарна, която е създадена през 1790 г. и е най-старата в Италия. Тя се намира в градчето Роверето, където има и музей на напитката.

Официален гост на събитието беше Киара Петро –  директор на Италианската агенция за търговия и инвестиции. Откритата лекция се проведе с изключителното съдействие на Ирина Дилкова – двигател на българо-италианските отношения.

Академията Bontadi започва да си партнира с университета. За това се договориха Ирина Дилкова и ректорът на УХТ проф. Пламен Моллов. По какъв начин ще работят заедно и какви са тънкостите при приготвянето на кафе – вижте във видеото на TrafficNews.bg: 
 

„Това е среща на три поколения – моите колеги преподаватели и служители, студенти от университета и ученици от ПГ по туризъм „Проф. Асен Златаров“, които се надявам скоро да посрещнем на прага на УХТ като наши студенти“, заяви ректорът проф. Моллов.
 
В рамките на лекцията пред студенти и преподаватели от УХТ-Пловдив беше разкрито и какво е необходимо за истинското италианско еспресо кафе. Това са:

-7,5 грама кафе, което по възможност да бъде смляно на момента за чаша кафе

-водата, която се използва, трябва да бъде между 90 и 92 градуса, за да не  прегори кафето

-То да излезе от машина с налягане от 9 бара

-Важно е времето, за което излиза кафето. Необходима са между 22 и 28 секунди за всяко едно кафе 

- да бъде средно натиснато

-чашата да не е пълна до горе с кафе, за да бъде хармонизиран вкусът, който ще усетите. Вкусът трябва да бъде уравновесен

 -нито горчив, нито сладък.
 
„Ако не се използват тези индикации, няма да бъде италианско еспресо. Тук има важна роля и фигурата на бариста“, казва пекарят Лука.
Той добавя, че цветът на пяната трябва да бъде на лешник. 
 
Най-много кафе консумират във Финландия и Норвегия. 
 
Във Финландия изпиват по близо 13 килограма кафе на човек за година. Там обаче е студено и пият кафето като чай. Именно то в последните години е надминало по производство петрола. 
Друга любопитна подробност е чашата за кафе. Тя трябва да има дебелина, за да задържа топлината и да бъде във формата на лале. 


 

Г-н Факинели, технолог с 40-годишен опит в областта на печенето на кафе, запозна присъстващите с над 200-годишната история на фирма Бонтади, както и с тайните на италианското еспресо и по-специално с технологията на т.н. „занаятчийско кафе“. В презентацията си той обясни тънкостите на технологията за печене на кафе, предпочитанията на италианците в зависимост от района в който живеят, а също така подчерта, че за Бонтади качеството на кафето е по-важно от количеството.

„Ние се опитваме да развиваме една традиция.“ заяви Марко Джовани, специалист в технологиите за приготвяне на кафе и кафени напитки. Лекторът разказа за начините на приготвяне през вековете и как са се променяли вкусовете на хората през годините. Присъстващите научиха историята на италианския барман – Джовани Гаджия, който през 1938 г. патентова кафе машина без пара, възвестявайки модерната еспресо епоха.

По-късно инж. Гаджия адаптира професионалната кафе машина за домашно ползване. Това носи световна популярност на марката, благодарение на която всеки може да приготви вкъщи еспресо така, както го прави бариста в кафетерията.

„За да пиете хубаво кафе са много важни не само качествения продукт, а и хората, човекът, който го приготвя“, заяви Лука Факинели.

Лекторите останаха очаровани от топлия прием във висшето училище и от ползотворната дискусия, която се проведе след презентацията.

Ректорът проф. Моллов връчи почетен плакет на УХТ на г-жа Киара Петро, както и подаръци и цветя на останалите гости.

Най-скъпото кафе в света идва от Индонезия и е произведено от животински изпражнения. То носи името „Kopi Luwak”. Името му идва от местната дума за кафе „Kopi” и името на животното „Luwak”.

Зърната на този сорт се отличават с начина си на обработка, както и с вкуса, аромата и качеството на кофеиновата течност, която се получава от тях. 

„Kopi Luwak” се внася единствено в Съединените щати и Япония, като производството му е ограничено. Особено интригуващ е начинът на обработка на този вид кафе. Зърната-плодове на кафееното дърво, са любима храна на животното цибет. То обитава териториите на Индонезия и е бозайник, който се храни с гризачи, насекоми или плодове.

Цибет обича да си похапва и кафеени зърна направо от дървото, но поглъщайки ги зърната не винаги могат да бъдат разградена от стомашните сокове на бозайника. Това води често до изхвърлянето на зърната цели от организма на животното. 

Местните индонезийци са намерили интересна професия, като се занимават със събирането на изпражненията на животните. Фекалиите се претърсват за „годните зърна”, измиват се добре, след което се подсушават. 

Последният етап е да се изпекат и цикълът за получаване на най-скъпото кафе в света е затворен. 

Освен леко притеснителният начин на добиване, „Kopi Luwak” се характеризира и с уникалния си цвят. Препоръчително е то да се сервира в бяла порцеланова чаша, за да се забележи различния му спрямо другите марки кафета цвят. 

Идващото от животински изпражнения кафе е учудващо сладко и не се нуждае от допълнително подправяне със захар. То не горчи, има изключително приятен аромат и киселинността му е нулева. 

Последната характеристика е голямо предимство за хората, които имат чувствителен стомах, което го прави още по предпочитано.
И макар „Kopi Luwak” да се добива и приготвя по изключително опростен и лесен начин, това кафе се търгува на пазара с най-високата възможна цена. 

Един килограм от това кафе съдържа 5000 зърна и струва 1300 евро. Bontadi го доставят само по заявка.
 
Друго известно кафе идва от синята планина на остров Ямайка. То се отглежда на терасовидни плантации на височина от 2300 метра.  Почвата е вулканична. Има и постоянна мъгла и така не може да изгори. Цената му е
400-500 евро за килограм кафе. Това е единственото кафе в дъбови бъчви по 15 кг.