Националното външно оценяване (НВО) в края на 4-ти клас е първият сериозен изпит, който показва нивото на подготовка на най-малките ученици. Резултатите са основно мерило за качеството на образование и усилията на педагогическия състав на училищата. За област Пловдив класацията по резултати на НВО показват интресна картина за състоянието на образованието в региона, като открояват категорични лидери както сред градските, така и сред някои училища в по-малките населени места.

Обобщените данни от резултатите на четвъртокласниците в Пловдив показва, че традиционно те се справят по-добре с българския език и литература (БЕЛ), отколкото с математиката. За учебната 2025/2026 година, средният успех по БЕЛ за региона достига впечатляващите 77.03 точки (от 100 възможни), което е най-високият резултат за последните пет години. За сравнение, по математика средният резултат за същата година е 62.52 точки, което показва лек спад спрямо предходните две години (68.84 през 2024/2025 г. и 69.86 през 2023/2024 г.).

Броят на отличниците също е забележителен – цели 80 ученици имат максималните 100 точки по БЕЛ, а 3232 деца са изкарали оценка "Отличен 6". По математика отличниците с пълни 100 точки са 78, а тези с "Отличен 6" са 1082.

Класацията на училищата с най-висок успех по БЕЛ (измерен по шестобалната система) е изключително оспорвана, като разликите между водещите образователни институции са в стотни.

Абсолютният лидер в Пловдив е Основно училище "Васил Петлешков", където 74 явилите се ученици са постигнали среден успех от 5.89.

Веднага след него, с почти идентичен резултат от 5.88, се нареждат цели четири училища:

  • ОУ "Екзарх Антим I" (гр. Пловдив, 74 ученици)
  • ОУ "Захари Стоянов" (гр. Пловдив, 42 ученици)
  • Частно средно училище "ДРУЖБА" (гр. Пловдив, 8 ученици)
  • Частно основно училище "Слънчев лъч" (с. Марково, 17 ученици)

Топ 10 се допълва от училища като ОУ "Алеко Константинов" (5.86), НУ "Христо Ботев" (5.86) и ОУ "Христо Ботев" в село Крумово (5.85), което доказва, че качествено образование по роден език се предлага не само в големия град, но и в съседните населени места.

Класацията по математика е оглавена от Начално училище "Христо Ботев" в Пловдив, където 110 четвъртокласници са изкарали впечатляващия среден успех от 5.43.

На второ място откриваме изненадата на тазгодишните резултати – ОУ "Свети Климент Охридски" в село Войсил (община Марица), където макар и само 10 ученици да са се явили, те постигат среден успех от 5.40. Третата позиция заема ОУ "Драган Манчов" в Пловдив (95 ученици) със средна оценка 5.29.

Интересен факт е, че в топ 10 по математика попадат няколко селски училища от общините Марица и Родопи – освен училището в с. Войсил, тук са и ОУ "Пенчо Славейков" (с. Белащица, успех 5.24) и ОУ "Свети Свети Кирил и Методий" (с. Труд, успех 5.23). Това ясно индикира силната математическа подготовка, която някои преподаватели извън областния център успяват да дадат на своите възпитаници.

Ако анализираме двете класации едновременно, се открояват няколко училища, които осигуряват еднакво високо качество на обучение и по двата основни предмета. ОУ "Васил Петлешков", ОУ "Захари Стоянов", НУ "Христо Ботев" (Пловдив) и частното ЧОУ "Слънчев лъч" (с. Марково) присъстват сред най-добрите и по математика, и по български език, което ги утвърждава като безспорни лидери в началното образование в региона.

Все още не са известни училищата от другата страна на класацията - тези, чиито ученици са с най-нисък успех на малките матури. Въпреки липсата на конкретни имена, общата статистика отразява тревожна тенденция в дъното на класацията. За учебната 2025/2026 година, броят на учениците с оценка "Слаб 2" по математика е 533, докато тези със слаб по български език са 451. Броят на учениците с две слаби оценки (и по двата предмета) за същата година е 323, което означава, че значителна група деца завършват началния етап на образованието си с критични дефицити в базовите знания.

В обобщение, малката матура в Пловдив за пореден път показва сериозни успехи на група елитни училища, които поддържат високи стандарти. В същото време обаче, данните за слабите оценки напомнят, че образователната система има нужда от допълнителни усилия, за да може всяко дете да получи качествен старт в училище.