Важни събития са станали на деншната дата 2 юни в историята.

На този ден през 1885 година костите на Георги Раковски са пренесени от Букурещ в България.

На 2 юни 1885 година костите на Георги Сава Раковски са пренесени от Букурещ в България – първо в софийската катедрала “Св. Неделя”,  а след това в Котел – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в града.

Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, писател и поет, публицист, журналист, историк и етнограф/етнолог.

Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Правилното произнасяне на фамилията Раковски е с ударение на а-то, защото идва от родното село на бащата на Раковски – Рàково, Сливенско. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Рàковски. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел на 14 април 1821 година.

На 9 октомври 1867 година Раковски умира в Букурещ от туберкулоза.

Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Пак той сформира двете Легии.

Именно в тези две Легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски – Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България, пътищата им се разделят.

Постепенно Левски приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител на делото на Георги Раковски.

В последните си мигове през 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи, до които е достигнал и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.

На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. На този ден през 1876 година големият български поет и революционер намира смъртта си в битка за родината.

Христо Ботев е роден през 1848 г. в Калофер След завършване на образованието си известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния. Там започва да се занимава активно с журналистика и да издава революционният вестник в. "Знаме", а през 1875 г. излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения".

След избухването на Априлското въстание през май 1876 г. Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.

Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум.

В 12 часа на 2 юни България по традиция ще почете паметта на Ботев със сирени в цялата страна и едноминутно мълчание.

Съдбата и делата на Христо Ботев нямат аналог и не подлежат на сравнение. Поезията му е неделима част от целия пламенен образ. Ботев е във времето, той е горд син на епохата си и дори любовната нишка в поезията му е обагрена в революция и огън.

В деня на Ботев да си припомним скъпоценното слово на един от най-великите българи и един от най-прекрасните ни поети.

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."

"Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне."

Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

От "На прощаване в 1868 г."

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

От "Обесването на Васил Левски"

455 г. – Вандалите нападат, превземат и плячкосват Рим в продължение на 2 седмици.

575 г. – Започва понтификата на папа Бенедикт I.

657 г. – Свети Евгений I е избран за римски папа.

1537 г. – Папа Павел III издава забрана северноамериканските индианци да бъдат използвани като роби.

1848 г. – В Прага започва Панславянски конгрес в отговор на германския национализъм в териториите в Централна Европа, населени със славяни.

1873 г. – При поредния разпит на Атанас Узунов в Хасково османските власти успяват да установят неговата самоличност и да изтръгнат признание за съпричастността му към комитетската организация.

1876 г. – В подножието на връх Вола във Врачанската планина, след сражение с части на османската армия е прострелян на 1 юни смъртоносно Христо Ботев, като почитта се отдава традиционно на 2 юни.

1880 г. – Приет е първият Закон за устройство на съдилищата в България.

1885 г. – Костите на Георги Раковски са пренесени от Букурещ в България.

1896 г. – Италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото.

1901 г. – В Княжество България със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък.

1907 г. – В Хага започва Втората световна мирна конференция.

1915 г. – Централните сили предлагат България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната обещават съдействие за присъединяване на Южна Добруджа и Кавала.

1920 г. – Губернаторът на Беломорска Тракия ген. Шарпи напуска областта, тази предишна българска държавна територия губи автономния си режим на „Междусъюзническа Тракия“ и е напълно анексирана от Гърция.

1924 г. – Президентът на САЩ Калвин Кулидж подписва закон, който предоставя право за гласуване на индианците, родени в САЩ.

1946 г. – Италия след общонароден референдум е обявена за република, а жените получават избирателни права.

1953 г. – Състои се официалната коронация на кралицата на Великобритания Елизабет II в Уестминстърското абатство в Лондон, която е пряко предавана по телевизията.

1975 г. – Започва официално посещение в Народна република България на севернокорейския ръководител Ким Ир Сен.

1979 г. – Два милиона поляци посрещат папа Йоан Павел II при неговото първо посещение в Полша.

1983 г. – От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 15.

1992 г. – При референдум в Дания е отхвърлен Маастрихтският договор.

1999 г. – Африканският национален конгрес печели 66% от гласовете на избори в ЮАР.

2003 г. – От космодрума в Байконур е изстрелян Марс експрес – първият междупланетен космически апарат на Европейската космическа агенция.

2004 г. – Регистрирано е първото обгазяване на Стара Загора.

2008 г. – Кола бомба избухва срещу посолството на Дания в Исламабад, Пакистан. Осем души загиват, а над 40 са ранени.