Структура в женската репродуктивна система, която повече от век е била смятана за почти безполезен остатък от развитието, отново привлече вниманието на учените. Нови изследвания при мишки показват, че т.нар. яйчникова мрежа (rete ovarii) – мрежа от тръбовидна тъкан в близост до яйчника – може да комуникира с яйчника и да участва в процеси, свързани с неговата функция.

Структурата е описана още през 1870 г., но тъй като тогава не е била установена ясна нейната функция, постепенно е била пренебрегната от науката и на практика е изчезнала от много учебници по биология, пише GlasNews.

Интересът към нея се възражда, след като биологът Дженифър Маккей заснема цели яйчници на мишки и забелязва необичайна форма, извиваща се под тях подобно на подкова. След справка със стара научна литература тя установява, че става дума именно за отдавна познатата, но почти забравена яйчникова мрежа.

По-нови експерименти показват, че структурата може да насочва богата на протеини течност директно към яйчника. Учените проследили движението на течността и установили активен обмен през яйчниковата мрежа към органа. Това подсказва, че структурата може да служи като своеобразна връзка между яйчника и заобикалящата го среда.

Заобиколена от кръвоносни съдове и нервни влакна, обширната мрежа на яйчниците (rete ovarii) се простира отвъд яйчника, за да приема сигнали от тялото, вероятно като яйчникова антена, предполага новото проучване. Невроните могат също да контактуват с гладката мускулатура, обгръщаща структурата (показана в маджента), насочвайки мускула да се свива и да изстисква течност в яйчника.

Изследователите са установили още, че зоната около rete ovarii е богато снабдена с кръвоносни съдове и нервни влакна. Според учените това може да позволява на структурата да получава информация от организма и да реагира на промените в него.

Един от авторите на изследването – Дилара Анбарчи от Мичиганския университет – сравнява rete ovarii с „антена“, която може да улавя сигнали, свързани с хормоналните промени, и в отговор да отделя определени протеини според нуждите на яйчника.

Подобна връзка с хормоналния цикъл е забелязана и в по-ранни анализи. При изследване на активността на гените в структурата учените установили, че някои от тях се активират в периодите, когато нивата на естроген са най-високи.

Сред тях е и ген, свързан с белтък, който участва в узряването на яйцеклетките и поддържането на фоликулите. Според изследователите това е още един знак, че rete ovarii може да реагира на хормоналните промени и потенциално да има отношение към плодовитостта.

Учените обаче подчертават, че засега става дума за ранни резултати, получени основно при мишки. Все още не е доказано дали структурата е необходима за нормалната функция на яйчниците, нито дали има същата роля при хората.

Биологът Серж Неф от Женевския университет, който не е участвал в проучването, посочва, че експериментите показват, че „нещо се случва“, но предстои да се установи дали това действително има значение за функцията на яйчниците. За целта ще са нужни изследвания, при които структурата бъде отстранена или блокирана, за да се проследи дали това влияе на плодовитостта.

„Все още има толкова много неща, които дори не можем да започнем да разбираме за женската анатомия“, коментира Анбарчи. По думите ѝ новите резултати могат да насърчат по-задълбочено изследване на структури, които дълго време са били приемани за маловажни.

Изследването за rete ovarii е публикувано в научното списание eLife.