Режисьорът Бойко Илиев отправи отворено писмо до министъра на културата Евтим Милошев заради репертоарната политика на Театър 199 „Валентин Стойчев". Повод е спектакълът „Както в най-добрите дни" от Диего Плеутери, чиято българска премиера се състоя на 29 и 30 юни 2026 г. Илиев поставя въпроси за естетическите критерии, културната идентичност, държавното финансиране и възрастовото обозначаване на спектаклите.

"Спектакълът е включен в редовната вечерна програма на театъра, без ограничение във времевия пояс и без възрастово обозначение", посочва той.

 

В отвореното писмо Илиев заявява, че изразява „критична оценка от консервативна и естетико-философска позиция". Той поставя въпроса за представянето на еднополовата любов на сцената, като свързва темата с разбирането си за човешката природа, културната идентичност и семейните ценности.

"Считам, че представянето на еднополова любов като илюстрация на универсалната тема за любовта представлява идеологическа предефиниция на човешката природа, а не задълбочаване на разбирането за нея в смисъла на класическата естетика", пише още той.

Ето и цялата позиция:

 

ОТВОРЕНО ПИСМО
До: г-н Евтим Милошев, министър на културата
Копие до: г-жа Мариана Василева, заместник-министър на културата
Копие до: г-н Антон Кутев, председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание
От: Бойко Илиев - режисьор
Относно: Репертоарната политика на Театър 199 „Валентин Стойчев" във връзка със спектакъла „Както в най-добрите дни"
Уважаеми г-н Министър,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Уважаеми г-н Председател,
Повод за настоящото писмо е спектакълът „Както в най-добрите дни" от Диего Плеутери, поставен за първи път в България в Театър 199 „Валентин Стойчев" на 29 и 30 юни 2026 г. (реж. Марий Росен, прев. Нева Мичева, с участието на Севар Иванов и Теодор Кисьов).
Спектакълът е включен в редовната вечерна програма на театъра, без ограничение във времевия пояс и без възрастово обозначение.
Изразявам своята гражданска позиция по следните съображения:
1. По отношение на естетическите критерии.
Считам, че представянето на еднополова любов като илюстрация на универсалната тема за любовта представлява идеологическа предефиниция на човешката природа, а не задълбочаване на разбирането за нея в смисъла на класическата естетика.
2. По отношение на културната идентичност.
Появата на подобни заглавия в централен, престижен театър като Театър 199 смятам за несъответстваща на българските исторически, нравствени и православни традиции и на ценностите, свързани със семейството.
3. По отношение на държавната субсидия.
Театър 199 е държавен културен институт, субсидиран от бюджета. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, държавната културна политика е насочена към „опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; закрила на националната културна идентичност".
Във връзка с това поставям следните въпроси:
1. По какъв начин репертоарната политика на държавните театри се съотнася към целите на ЗЗРК?
2. Считате ли за целесъобразно създаването на Закон за сценичните изкуства, липсващ от 1947 г. насам, който да регламентира ролята на сценичните изкуства за утвърждаване на нравствени ценности и национални идеали?
3. Считате ли за необходимо въвеждане на ясни критерии за възрастово обозначаване на спектакли със специфична тематика?
Подчертавам, че не оспорвам правото на театъра да поставя съвременна европейска драматургия, а изразявам критична оценка от консервативна и естетико-философска позиция.