„Реализацията на пшеницата е трудна заради логистични проблеми. Черно море стана изключително рисково за корабоплаване, преди два месеца излезе статистика за 140 потопени кораба. Това автоматично вдига застраховките на товарите, които влизат и излизат през морето. Добавям, че Турция вдигна с 15 процента таксите за преминаването през Дарнанелите. Липсата на удобен жп транспорт усложнява ситуацията, коментираме в Националната асоциация на зърнопроизводителите. Това се отнася най-вече за зърнопрозиводителите от Северозападна България, трудно и скъпо е тяхната продукция да достигне до Черно море.Според последната статистика от есец юли, България беше изнесла с около 500 000 тона по-малко пшеница в сравнение с м.г. Но има данни данни, че се наваксва този спад. Проблемите с износа на продукция от Русия и Украйна ни дават глътка въздух", каза Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Според Жекова, България няма проблем със задаволяването на вътрешния си пазар.

Тази година са произведени около 7 млн. тона пшеница, а вътрешното потребното потребление е около 1,2 -1,3 млн. тона.

„Досега има изнесени неповече от 1,2 млн. тона

пшеница. Няма никакъв проблем в момента в страната да купена хубава българска пшеница и да бъде направен запас от нея", добави тя.

Вече четири години Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява на промени в редица закони, припомни Жекова.

„От Министерството на земеделието и храните ни увериха, че ще получим до края на годината предложение за промени в Закона за ползване на земеделските земи, което е изключително важно. Друг важен закон, който най-после трябва да бъде приет, е Законът за браншовите организации",
апелира отново тя.

"Но във всяка една страна- членка, земеделието е много различно. В страните има вътрешно подпомагане на сектора, което у нас е невъзможно, през финансовата рамка на държавния бюджет", обясни Жекова.