Електролитният баланс е изключително важен за поддържане на хомеостазата в организма. Основна роля в нейната регулация заема нормалната бъбречна функция. Редица електролити в организма обаче могат да бъдат доставени посредством храната, водата и различни суплементи –хранителни добавки и лекарства. Понякогато редица електролитни отклонения могат да протекат незабелязано и да персистират продължителен период от време поради неспецифичност на оплакванията.

Натрият е съществен екетролит в човешкото тяло. Нормалните концентрации на този йон са между 135- 145 mmol/L. Натриуретичният хормон има съществена роля в поддържането на натриевата хомеостаза. Той е важен йон в човешкия организъм, отговорен за поддържане на редица важни процеси в тялото. Основно място заема в поддържане на нормален воден баланс и разпределение на плазмената течност в организма1.

Натрият представлява извънклетъчно разтворен йон, определящ плазмения осмоларитет и движението на течностите през клетъчните мембрани. Участва в регулирането на артериалното налягане извличайки течността и индиректно съучаства в повишаване на стойностите на артериалното налягане. Това обяснява защо прекомерната консумация на сол се свързва с развитието на артериална хипертония.

Ниските нива на натрий се наричат хипонатриемия. Те се свързват с прекалена хидратация, употреба на диуретици и някои други ендокринни и бъбречни заболявания. Хипонатриемията може да доведе до оток на клетките, особено опасно състояние когато става въпрос за мозъка.

Хипонатриемията е неблагоприятен показател за сърдечна недостатъчност, както за декомпенсирана такава, така и за резистентна сърдечна недостатъчност. Тя е показател за прекомерна хиперволемия, която често трудно се поддава на лечение.

Хипернатриемията или нива на натрий над 145 mmol/L, често се свързва с прекомерна консумация на сол, дехидратация и може да бъде изключително неблагорпиятна за организма поради риск от увреждане на клетките. Краткосрочните ефекти породени от консумацията на прекомерни нива на сол се свързва с усещането за силна жажда, периферн отоци, подпухналост на лицето и ръцете. Дългосрочните ефекти от прекомерния солев внос водят до развитие на артериална хипертония, повишен риск от бъбречно увреждане, образуване на бъбречни камъни и развитие на остеопороза поради извличането на калций от костите.

Основен източник на натрий в организма остава храната, използвана за нейното овкусяване. Някои минерални води са също с богато съдържание на йона и редовната им консумация трябва да се избягва. Думите натрий и сол не са синоними. Солта, която обикновено се нарича готварска сол е химично съединение, състоящо се от натрий и хлорид. Обикновено тези две думи се използват като взаимозаменяемо, но е важно да се знае разликата, тъй като препоръчителните дневни дози натрий и сол не са еднакви.

Има много други хранителни добавки, съдържащи натрий, които се използват в производството на храни, главно в преработени и консервирани храни, като мононатриев глутамат, натриев бикарбонат (сода за хляб) и натриев бензоат. В световен мащаб обичайният прием на натрий е между 3,5–5,5 г на ден, въпреки препоръчваните дневни дози от 1,5–2 г дневно.

Консумацията на сол варира в различните страни по света, с най-високите нива за Северен Китай и Япония (където дневният прием на сол надвишава 10 г). Най-богато е съдържанието на натрий в преработените и консервирани храни, които се приготвят в ресторантите. В много западни страни високото съдържание на сол в храната идва от преработена храна, докато в африканските страни идва предимно от консумацията на хляб, осолена риба, сол, добавена по време на готвене и подправки.

Нивата над посочените се свързват с развитието на артериална хипертония и повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания, включително мозъчен инсулт и миокарден инфаркт. Връзката между прекомерната консумация на сол и хипертония се причинява по няколко механизма, пише puls.

Солта води до задържане на вода – това се обяснява с класическата концепция на Guyton, който демонстрира, че високият прием на сол води до задържане на вода, което води до увеличаване на циркулиращия обем, увеличаване на сърдечния дебит и повишаване на бъбречното перфузионно налягане. Стимулира се процеса на натриуреза в бъбрека, за да се постигне баланс на течностите.

Повишава се системното периферно съпротивление, тъй като високият натрий предизвиква ремоделиране в малки резистентни артерии. Спомага се развитието на ендотелна дисфункция. Установено е, че високият прием на сол може да причини значително намаляване на ендотелния азотен оксид, който е отговорен за зависимата от ендотела съдова дилатация. Увеличава се съдовата скованост за големите съдове, променя се модулацията на автономната нервна система и симатикусовата активност, които играят важна роля за развитието на артериална хипертония.

Чувствителността към сол се определя като чувствителността на даден индивид хранителния прием на сол да повлиява кръвното налягане. При чувствителни към сол хора механизмът на физиологично регулиране артериално налягане-натриуреза е нарушен и бъбрекът става неспособен да отделя достатъчно количество натрий в отговор на висок прием на натрий.

Изчислено е, че приблизително 50-60% от хората по света са солчувствителни. Солчувствителните пациенти са по-често възрастни хора, жени, пациенти със затлъстяване и пациенти с хронично бъбречно заболяване. Освен това хора от африкански произход и хора живеещи в Източна Азия са по-често сол-чувствителни.

Солта и натрият имат съществено място в регулирането на редица физиологични и патологични процеси, поради което балансът трябва да се спазва.