След като получихме крупна сума от Асоциацията на българските черноморски хотелиери за предишната статия, в която наплюхме КЕРАМОТИ-ту, скрихме Гошо (това е нашето прасе) в гардероба, за да не го намерят изедниците от БАБХ. Сетне както е обичайно – заредихме газ до горе и се отправихме с 300 км/ч към родното Черноморие.

Преди това, след много търсене в известно приложение за резервации, решихме да постим Созопол и по-точно един хотел, находящ се в близост до яхтеното пристанище.

Тъй като беше много топло, реших – майната й на икономията, пускам климатика. Тук трябва да отбележа, че въпреки допълнителния консуматор, Гофлът не забави с нито метър в секунда.

Тъй като както знаете дясната лента на магистрала „Тракия“ може успешно да се използва за разбиване на камъни в бъбреците, карах само и единствено в ляво – никой не може да ме задмине чак до Чирпан (където се ражда цветът на нашата нация), където бях позорно задминат от една девойка с големи устни и самочувствие.

Тук трябва да отбележа, че за малко не свърших във вечерните новини на една телевизия, която наскоро загуби бъдещия премиер на Републиката. Това стана поради факта,  че жената злобно ме удари зад врата, тъй като много внимателно наблюдавах дамата, която ме изпреварваше. Доводите ми, че съм съвестен шофьор и не искам да допусна ПТП, не бяха възприети от въпросната съпруга.

По едно време много огладнях и си мислех дали да спра в някое заведение за бързо хранене от известна американска верига, с Пениуайз като талисман, но се сетих, че съседът Теодор яде само пресен гръцки лаврак и си казах – и аз ще правя като него, но ще ям само черноморски дарове.

Останалата част от пътя мина без премеждие и пристигнахме в града, в града, в който Гошо Минчев (това не е домашното животно, за което стана въпрос в началото) е ял много сандвичи във тийнейджърските години на рокендрола.

Спряхме пред хотела. Видях автомобила на девойката с голямото самочувствие – неочакван втори удар зад врата – докато се чудих с какво съм го заслужил, от хотела излезе един господин, който с бърза крачка се насочи към нас, явно с намерението да пита дали не сме се изгубили.

- Имам резервация! – гордо заявих аз.

Макар и с малко недоверие, господинът промени отношението си и все още недоверчиво, но любезно, предложи да помогне с багажа.

Отворих багажника и му подадох трите найлонови торби от немския магазин, които си бях запазил от пътешествието в Гърция.

Но чашата преля, когато предложи и да ми паркира автомобила  - НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА КАРА ГОЛФА, ОСВЕН МЕН!!!

Паркирах назаден между две огромни черни квадратни, неаеродинамични, немски возила, с мерник на капака, и поръчах на портиера да гледа Голфа 24/7, щото иначе ще го вземат мътните.

Настанихме се в стаята – оказа се, че банята е отделена от стаята със стъкло и тъй като жената не беше пуснала щорите – се наложи да я гледам докато се къпа – невероятна гнусотия.

Тръгнахме за плажа, взеха ни 8 лева за паркинг – добре, че сме само за два дни. За разлика от Гърция и каквото Ви споменах в предишната ни история – учтив мургав господин с мобилен касов апарат ми поиска тридесет лева за чадър и два шезлонга (а не като ония мръсници византийците – две бабини пенсии). Платих като поп – все пак хонорарът не беше лош.

Опитах да огранича разходите и да надхитря жената, като й купя царевица от мургавия господин на плажа за вечеря, но пущината е по-хитра от служител на БАБХ по време на африканска чума, каза: НЕ! Искам черноморски дарове!

Както всеки мъж с малко акъл в главата си знае – с жена се не спори, казах: ДА, мила, разбира се! Остатъкът от деня премина спокойно, без събития, които си струва да се отбележат.

Дойде време за вечеря, тъй като ресторантът на хотела ни се видя изискан – почти колкото кръчмата в КЕРАМОТИ, ако не и малко повече – решихме да вечеряме там.

Изключително любезна госпожа ни настини на маса за двама, въпреки че нямахме резервация (Истинският мъж резервации не прави!!!). Изведнъж се оказахме обградени, като Троя от ахейците – шестима сервитьора един през друг се надпреварваха да ни питат какво желаем.

Аз нали възпитан от баба ми (а тя има изключително висока банкетна култура) питах жена ми какво желае да консумира. Тя, тъй като беше гледала някакво предаване за готвачи и беше чула тази дума, без да разбира изцяло значението й (освен, че става дума за някакъв си рак) каза – лобстер!

След известно време един от шестимата сервитьори донесе пълен комплект инструменти – същия какъвто имам в багажника на голфа – помисли – мръсникът е видял че имам голф и явно ще иска да му помогна с ремонта на неговия.  След няколко уточняващи въпроса се оказа, че ремонт няма да има – клещите били предназначени за консумацията на лобстера.

В крайна сметка дойде и дългоочакваната вечеря, каква беше изненадата ми като видях, че лобстерът има щипки (тук трябва да отбележа, че докато бяхме в КЕРАМОТИ, съседът Теодор също си беше поръчал лобстер, но му донесоха нещо подобно на нашето, но без щипки. След известно проучване, което проведох с представители на Природонаучния музей, открих истината – пробутали са му лангуста, което не е изненадващо, след като на нас пробутаха цаца за гаврос).

Тук е редно да отбележа, че до момента не ми бяха взели нито една стотинка – само си казваш номера и стаята и всичко е точно (два пъти казах друг номер).

След още няколко руски с  резен цитрусов плод (грейпфрут), на чиято бутилка има голяма есетрова риба, тежкия ден взе да ми се отразява и реших да се оттегля за заслужен отдих.

С жената си легнахме и потънах в блажен сън... но не било писано да си почина. Телефонът иззвъня – гледам 3 часа, на дисплея пише “ТЕОДОР – КОМШИЯ – ФАНАРИОТ”.

Оказа се, че агенти на БАБХ бродят из квартала и търсят беззащитни домашни прасета – искат да ги ефтаназират.

Веднага се разсъних – ударих жената зад врата (и без това имах да й връщам) и извиках – Ставай ма, Гошо е в опасност!

Точно за 5 минути багажът беше прибран в торбите от немския магазин, като не пропуснах да прибера и множеството малки шишенца с шампоан, душ гел, балсам, две малки сладки сапунчета от банята и два чифта много хубави домашни чехли (въпреки че почувствах, че не е много редно прибрах и един пешкир).

Слязохме на рецепцията – казах на дежурния администратор – давай сметката веднага – Гошо е в опасност!

Сметка надмина и най-големите ми страхове – няма да Ви казвам колко точно беше, само ще спомена, че баба бая пенсии ще има да ми дава.

Платихме. Хонорарът от Асоциацията на българските черноморски хотелиери свърши. Пак си тръгнахме по никое време, пак с риск за живота и СУМПС-то ми, но за Гошо какво ли не правя.

Единственото, което ме крепеше по пътя беше мисълта за поканата, която получихме от нашите семейни приятели РаТко и Данчо да посетим световно известния парк Кенана край ГРАД Хасково.

P.S. В Созопол прекарах много много добре, пак ще се върна, като събера досатъчно пари ... по моите изчисления – след три години.

P.P.S. Теодоре, тук джапанки не се крадат.

Очаквайте новите приключения на семейството с Голфа, ако даде БОГ. Рубриката се води от двама известни пловдивчани, пожелали да останат в историята с псевдонима SS. 

Disclaimer: Имената, героите, фирмите, местата, събитията са или продукти на въображението на авторите, или се използват по измислен начин. Всяка прилика с действителните хора, живи или мъртви или действителни събития е съвсем случайна.

Първа част: 

Приключенията на семейството с голфа! Един българин в Гърция или как цацата се превърна в гаврос*В края на деня, след като ми донесоха сметката, стана ясно, че съм изхарчил пенсията на баба ми за два месеца