Ако се чудите защо толкова дълго време нямаше никакъв хабер от нас – ще разкрием тази не чак толкова голяма мистерия. Всъщност причината е много прозаична – наскоро отминалите местни избори с жената бяхме кандидати за общински съветници от враждуващи партии. За съжаление долната червена бабичка беше избрана, а аз – достойният модерен либерален кандидат – строител на капитализма, получих само 3 гласа. Подозирам, че единият е от мой незнаен политически съратник, а другият – от комшията Теодор (БОГ да го поживи). След изборите имаше период на студена (и не чак толкова студена война), но с оглед настъпващите светли празници и това, че все пак да си съпруг на общински съветник си е престижна работа, реших да преглътна цялата жлъч и да моля жената за прошка.

Изненадващо, въпреки новия си статус на големкиня, те не се дърпа много и ме прибра в семейното жилище, което наскоро й бяха предоставили (пак с оглед новия й статус). Една от множеството положителни характеристики на новия ни дом е фактът, че първо има голяма тераса, второ - на първия етаж е, т.е. можем да си заградим нещо като заден двор и да посадим няколко колци доматки (от бабините), трето – има гараж – за голфа и четвърто (но в никакъв случай не най-маловажно) – наемът е 15 лв. на месец (с ДДС), разбира се – включва ток, вода, парно, интернет, кабелна (с 110 HD кабала, включително 15 еротични). Но независимо от цялото това изобилие, което съпътства тежката корона на слуга на народа, нещо ни липсваше и не се чувствахме уютно. Изведнъж – ме осени прозрение свише (докато си хапвах от няколкото буркана свинско, които бяхме затворили на Кенана) – трябва ни нов Гошко. (До Радко и Данчо – да ми върнете левия бут, който уж да превърнат в Еленски.)

Споделих това на жената – тя веднага се съгласи с мен. Много се изненадах, не се слави като добра и хрисима, явно властта я е облагородила. Речено-сторено – рано сутринта в Неделя (пазарен ден) се отправихме към град Раковски, който освен с посещението на папа Франциск, е известен (дори повече) с международно признатото си тържище за елитни породи селскостопански таксономични единици или казано по народному – Хайван пазара.

Не е нужно да обяснявам, че голфа ядеше пътя като дебело дете мекица в голямото межучасие и за нула време прекосихме Тракийската низина, която е кръстена на магистрала “Тракия” и пред нас се откри табелата на град Раковски – биещото сърце на Католическата вяра и българския Абу Даби. Малко беше трудно да намерим място, където безопасно да паркирам голфа, защото имаше много пазар, много хайван, много народ, всеки предлага нещо, хвали стоката си, ако слушаш продавачите малкия слон от Странджа планина, познат ни от един известен български филм, не е никакъв слон, а най-много малко котенце. Въпреки цялото цветно множество на пазарния ден, ние с жената имахме свещена мисия и внимателен план, чийто апогей планирахме отново да е на Кенана (но все още не сме убедени дали ще поканим двамата индианци от Хасково, който ни откраднаха половината Гошо ver. 1.0). Преминахме през частите с говеда овце, кози, кучета, котки (все пак има и корейски граждани, които живеят в нашата република) и се озовахме в сектор “Прасета”. Търговците веднага разбраха, че не сме случайни хора (явно бяха гледали дебатите по бТВ с Антон Х,) и ни наобиколиха – всеки предлагайки (според него) най-добрите екземпляри от свинския род, които парите могат да купят.

Както и да е, след дълго избиране и преценяване на различните варианти, се спряхме на младо прасе (около 10 кг.), но с голям потенциал – при правилно отглеждане. Името Гошо ver. 2.0 му пасна като хиалурон в устните на люлинска кифла. Тъй като сме много предвидливи, бяхме взели клетката на покойната ни котка Марче, където настанихме Гошо, за да не му стане лошо в багажника на Голфа и потеглихме обратно към новото ни жилище.

За съжаление, не можахме да питаме кога ще стане стадиона (както ни заръча съседа Теодор), но все пак – първостепенната мисия беше успешно изпълнена – взехме Гошо.

 

*Имената, героите, фирмите, местата и събитията са или продукти на въображението на авторите, или се използват по измислен начин. Всяка прилика с действителните хора и животни, живи или мъртви или действителни събития е съвсем случайна.

Очаквайте новите приключения на семейството с Голфа, ако даде БОГ. Рубриката се води от двама известни пловдивчани, пожелали да останат в историята с псевдонима SS.