Ако отворите профила на Кристалина Георгиева в „Туитър”, ще видите в началото пожълтяла семейна снимка, която е качена на 25 май 2018 г. Под нея пише: "Бабите и дядовците ми са получили много малко образование. Родителите ми са завършили гимназия. Аз съм първата в рода с докторска титла. От малко село в България - до Генерален директор на Световната банка - ето така изглеждат възможностите!"

Тази малка снимка разказва много за кариерата на първия човек от държава с развиваща се икономика, който оглавява най-големия кризисен кредитор в света – Международния валутен фонд, разполагащ с близо 1 трилион долара.

Лидерският пост означава не само много възможности, но и много предизвикателства. И то на фона на Брекзит, търговската война между САЩ и Китай и задаващата се рецесия. Първият човек в МВФ ще трябва да да маневрира сред растящ протекционизъм по света и лидери, които предпочитат едноличните решения пред сложните и тромави процедури на институциите. За да се справи със сложната ситуация,  ръководителят на МВФ трябва да има международен авторитет, дипломатически талант, както и солидни познания и умения в икономиката, финансите и управлението.

 Десноцентристки политик, израснала в България по време на комунизма, Георгиева си изгради репутация като упорит технократ, шампион по отношение на равенството между половете и лидер в глобалната борба срещу изменението на климата, пише „Ройтерс”.

 2019 г. бе особено силна за българката. В началото на годината тя бе избрана за смени временно на поста  президента на Световната банка Джим Йон Ким, който неочаквано реши да подаде оставка заради лични мотиви. Така от 1 февруари Кристалина Георгиева оглави една от най-влиятелните международни организации за финансова и експертна помощ.

В международните среди не се изключваше възможността Кристалина да бъде избрана за постоянно за шеф на организацията. Но и този път бе спазено джентълменското споразумение отпреди десетилетия, според което начело на банката стои американски гражданин, докато МВФ се оглавява от европеец.

Така 13-тият президент на СБ стана бившият заместник-министър на финансите по международните въпроси на САЩ Дейвид Малпас.

 

А българката се върна на втората позиция в йерархията на институцията, за да чака своя звезден час. И той не закъсня.

Георгиева бе номинирана за шеф на МВФ и успя да се пребори за пълна подкрепа. Като фондът дори премахна възрастовото ограничение, изискващо директорът да е до 65-годишна възраст – подробност, която би спряла Кристалина, тъй като тя навърши 66 г. на 13 август.  

Според анализаторите, в сложния баланс от интереси в ЕС нейната кандидатура се е оказала най-подходящата, защото е жена от не много голяма или влиятелна страна от Източна Европа, която не принадлежи към еврозоната.

"Политическите съюзи в ЕС изиграха съществена роля в избора на Георгиева - тя получи подкрепата на южните и източните държави в блока, докато зад най-големия й конкурент – холандеца Йерун Дейселблум, застанаха северноевропейските държави", написа британският The Guardian.

Най-силно рамо Георгиева получи от Франция. Според NY Times, изборът на главния изпълнителен директор на Световната банка и бивш еврокомисар за шеф на МВФ всъщност е победа за Париж, откъдето тя е получила най-голямото лобиране. "Георгиева има всички нужни качества, както и опит и добра репутация в международен план, за да наследи успешно Лагард начело на МВФ", обяви в изявление френският финансов министър Брюно льо Мер.

Кандидатурата й получи и одобрението на Русия. ”Г-жа Георгиева е блестящ дипломат, всестранно подготвен икономист, образован високопрофесионален финансист. В ситуация на засилване на протекционизма в глобалната икономика нейният опит при решаването на задачите, свързани с развитието, ще бъде необходим повече от всякога", се казва в съобщението на руското министерство.

Ясно е, че битката не е била лесна и напасването на интересите - доста сложно. Но, както казвата анализаторите - това е като пълнене на наденица - по добре е да не виждате отблизо как става. 

И така, вече имаме наша сънародничка, която стана 12-тият шеф на една от най-влиятелните организации в света – позиция, която никога не е достигана от българин.

 Ето така изглеждат възможностите – от малко село в България до световен лидер.

 Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. Баща й е внук на революционера и политик от Елена Иван Попхристов Кършовски. Той се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда 6 деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка.

Най-малката дъщеря Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля й Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.

Майка й Маринка Георгиева е от Любимец и също е наследница на борчески род. Единият прадядо на Кристалина е бил участник в борбата за църковна независимост, а другият в началото на миналия век е бил кмет на Любимец.

Кристалина е родена в София, завършила политическа икономия и социология в тогавашния ВИИ "Карл Маркс" през 1976 г. В една група е с трима бъдещи министър-председатели – Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Иван Костов, както и с двама вицепремиери – Димитър Луджев и Иван Пушкаров.

Защитава доцентура с дисертацията "Екологични политики и икономически растеж на САЩ". Специализира в известни европейски центрове и институти. Била е преподавател в Лондонското училище по икономика, учила е студенти в Университета на Южния пацифик във Фиджи и в Австралийския национален университет. Има специализация по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт. Следва и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище.

Започва работа в Световната банка през 1993 г. като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия. От 1998 г. последователно заема директорски позиции в Източна Азия, в отдела по околна среда, в московското представителство на банката и във вицепрезидентството по устойчиво развитие.

На 10 март 2008 г. става вицепрезидент на СБ и едновременно с това - корпоративен секретар на банката.

На 19 януари 2010 г. е издигната кандидатурата й за еврокомисар в ресора "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи". Това е втората кандидатура на България след неуспешния опит на външния министър Румяна Желева. На 3 февруари 2010 г. е одобрена за еврокомисар.

В края на същата година е  обявена за "Комисар на годината" и за "Европеец на годината" в годишните награди на електронното издание "Юръпиън войс" (European Voice). Отличена е за принос в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан. 

На 10 септември 2014 г. Георгиева става заместник-председател на ЕК и поема ресорите бюджет и човешки ресурси.

На 28 септември 2016 г. правителството на България издигна кандидатурата й за генерален секретар на ООН. При гласуването в Съвета за сигурност на ООН, тя се класира на осмо място. А за генерален секретар на ООН е избран Антониу Гутериш. 
Месец по-късно СБ съобщава, че Кристалина Георгиева ще започне работа в банката като главен изпълнителен директор от 2 януари 2017 г. 

Кристалина Георгиева обича да пътува и свири на китара. Обиколила е цяла Източна Европа, Източна Азия, Китай, Южна Корея, Филипините, Тайланд, Индонезия. В същото време за тези държави е разпределяла проекти за над 2,5 млрд. долара.

Международният валутен фонд е световна организация, чиято основна роля е да следи финансовата и платежната стабилност на държавите, които са нейни членове, както и да работи с развиващите се държави и да им помага да постигнат добри макроикономически показатели.

Организацията е основана през юли 1944 г. в град Бретън уудс, САЩ, с цел да стабилизира следвоенната световна икономика. В момента в МВФ членуват 186 държави и седалището е във Вашингтон. Участието на България в организацията започва през 1990 г.

В България фондът играе най-важна роля за преодоляване на кризата след управлението на правителството на Жан Виденов. МВФ отпуска заеми, срещу които изисква да се правят реформи и да се приватизира държавната собственост. Общо 13 краткосрочни споразумения са сключвани с фонда и по тях страната ни е получила около 2.2 млрд. специални права на тираж (СПТ) – валутата на МВФ.

Последните задължения са погасени на 27 април 2007 г., като България изплаща окончателно 204.8 млн. СПТ, равняващи се на около 450 млн. лв.