В народния календар дните от 15 до 17 юли се наричат горещници - в чест на огъня. Смятат се за най-горещите дни през годината, а обичаите, свързани с тях, се наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Марина и се отбелязват за предпазване от огън.

Горещниците се празнуват от хората, в чиито професии се използва огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината. Според народната традиция в продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки.

Тези три дни се смятат и за най-горещите през годината. Тогава човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони. В зависимост от това къде се намирате, може да чуете различни имена както за Горещниците, така и за отделните дни, през които те се отбелязват.

Най-горещото тридневие за годината е познато още като Блъсъци и Германовци, тъй като се смята, че огънят слиза на земята с гръм и светкавици. В Северна България 15-и, 16-и и 17-и са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.

Хората вярват, че по време на Горещниците лековитите извори имат най-голяма сила. В някои райони се гадае какво ще е времето през първите три месеца на идната година в зависимост от това какво е то при Горещниците. На 28, 29 и 30 юли пък се отбелязват астрономическите горещници. Разминаването с горещниците, отбелязвани от народа (15, 16, 17 юли) идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.

Преди години, когато хората зависили още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, че отбелязването на Горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. По време на Горещниците не бива да се подхваща работа, както вкъщи, така и в градината. В противен случай природата щяла да си отмъсти като изпепели земята.

Ако някой посмеел да подхване нещо, то задължително се горяло. Освен това през първия ден, хората в селото трябвало да изгасят огнищата и да не палят огън в домовете си. Едва на третия ден те можели да върнат светлината и топлината в домовете си. Това ставало след като в селото се палил „Божи огън“, на който хората се молели да ги пази от болести и бедствия. След молитвата всеки от селото можел да си вземе от огъня.