Повод за следващите редове е смъртта на алпиниста Иван Томов, но всъщност темата ме вълнува отдавна. Само преди година ни напусна и Боян Петров. А спомняте ли си и водолаза Теодора Балабанова, единствената жена в света, спуснала се на 233 метра дълбочина в Егейско море, която също загуби живота си в преследване на целта си?

Мога да ви изброя десетки имена, които никога повече няма да са между нас. Сигурна съм, че те почти нищо няма да ви говорят, но това са хора, които мечтаят смело и точно толкова смело умират! И остават там, където винаги са искали да бъдат! В планината, морето... във въздуха...

И не! Те не се безразсъдни, повярвали си, самозабравили се, не преценили риска или пък неподготвени. И не! Не им се "пада така"! Защото всички те, които са дръзнали да преследват мечтата си, са наясно, че някой ден могат да загубят живота си. Тези хора не го правят, за да докажат нещо на мен и на вас! Тези хора правят "лудите" си опити да покоряват върхове, дълбини и небеса главно, за да докажат на себе си, че човешките възможности нямат граници.

Не ги съдете! Те не очакват и да разберем защо го правят, но не искат и да бъдат съдени заради бляновете си. 

снимка: boyanpetrov.com

Нека спрем да правим словестни упражнения върху смъртта им. Да ги упрекваме, че не знаят какво правят или че нямат нужната подготовка, защото това са хора, които систематично и последователно са изследвали себе си, възможностите си, психиката си.

Те са единаци, но не защото искат славата единствено за себе си, а защото знаят, че всеки носи сам отговорност за действията си. Иска се огромна сила, за да бъдеш сам на 8000 метра, да си на 233 метра под морското равнище или да летиш с уингсют със скорост от 250 км/ч.

Те не очакват да оценим постиженията им. Те не се нуждаят и от това да ги приемаме или подкрепяме, но съм сигурна, че не искат и да бъдат упреквани за решенията, пътя и мечтите им.

Те завинаги ще останат там, където са били истински живи... А ние? Ние ще направим своя избор как да живеем собствения си живот: С или без страх!