Адвокатът е „гаден, продажен тип“, който „за пет лева и майка си ще продаде“. Тази обществена философия е особено актуална, когато хората са се вторачили в поредния криминален инцидент и неистово (особено като са на маса) искат да им се даде право не само да издават присъди, ами и да ги изпълняват. И ако може да са по Крумовите закони. И когато хората са се озлобили за „справедливост“ така, както я разбират и такава, каквато я искат, изведнъж ... се появява някакъв адвокат и се опитва да ти каже, че трябва да се успокоиш, да изчакаш да видиш какво наистина е станало.

Адвокатът често има някакви аргументи, дето хич не ти харесват, ама за съжаление звучат непоклатимо. Как да не го намразиш, да не го наплюеш, да му издириш фейсбука, да го прокълнеш, да се заканиш на майка му и децата му. Само защото е дръзнал да мисли не така, както ти искаш да се мисли. Ако пък (пази Боже) се окаже, че си направил нещо или пък не си направил, но си попаднал в месомелачката. Ако по някаква причина освен закона, върху главата ти се е стоварила и обществената омраза, тогава? Виеш в безсилие, защото няма какво да направиш. И единственият човек, който е до теб и на когото можеш да разчиташ, се оказва адвокатът ти – един от тези, които преди това по повод и без повод си обиждал, заплашвал, проклинал, защото логиката му е била разрушителна за желанието ти за мъст. Когато си в ъгъла, когато всички те мразят, човекът, който се надяваш да не се пречупи, който искаш да бъде убедителен, е твоят адвокат.

Колкото и странно да звучи сравнението, адвокатът е като лекаря, той се ангажира с определен казус, защото това е професията му, защото е квалифициран и знае какво да прави, а и защото това е призванието му. Защото да си адвокат, е не само диплома, но и призвание. Адвокатът е човек като всички останали с радости и неволи, с успехи и проблеми. 

Познавам много адвокати, прекрасни професионалисти и страхотни хора. Виждал съм ги в силни, но и в трудни моменти и силата, която се излъчва от всеки един от тях, непоколебимостта, с която защитава клиента си, ме е изпълвала и продължава да ме изпълва с гордост, че и аз съм част от това съсловие.

Колкото и клиширано да звучи, живеем в информационна епоха. Информацията е навсякъде около нас, телевизия, радиото в колата, вестника от будката, дори и билбордовете покрай пътя. А смартфонът ... той ни залива с повече информация, отколкото осъзнаваме. Колко от нас се напъват да мислят, да усъмнят, да проверят информацията, която изскача от всеки пост и всеки коментар. Колко от нас разбират, че могат да ни лъжат и ни лъжат, колко от нас могат да се „насилят“ да потърсят истината, която невинаги е толкова кървава, колкото ни се иска? И колко от нас могат да овладеят желанието си да отмъстят на тези, които ни казват, показват и доказват, че истината не е това, което се тръби, че кръв не трябва да се лее и че трябва да си свием перките?

Сега сме отново в турболенцията на омразата, на жаждата за мъст и насилие, такъв е периодът, явно. И ... кой ни е виновен – адвокатът (и покрай него и клиентът му). Адвокатът е силен, ще издържи. Аз го познавам, учил съм се от него и му се възхищавам и като човек, и като професионалист. Той ще излезе от помията, с която го залива обществото. Но колко от тези, които го обиждат, заплашват и кълнат ще имат шанса и силата да бъдат хора? И колко ще продължат да бъдат планктонът на обществото с мания за величие?!?

Всеки смята, че той всъщност е добър, а ако има някаква грешка, тя е у другите? Е, да, ама около нас е пълно с грешки и все някой ги прави – някой, който вярва, че всъщност е добър. Добър в случая е адвокатът, а враговете му са тези, които крещейки за справедливост, помагат вече десетилетия наред да държим справедливостта пред прага.

*Авторът Станислав Станев е член на Адвокатска колегия Пловдив и автор на TrafficNews.

**Заглавието е на редакцията, по книгата на известният американски писател Пол Ливайн.

Бел. ред. Коментарът му е провокиран от серия зловещи заплахи, отправени към адвокат Красимир Баков, който защитава братята Пакетови, обвинени в нанасяне на средна телесна повреда на военослужещия Валентин Димов.