В свят, в който политическият шум често заглушава смислените разговори, има личности, които създават нещо трайно. Сред тях е Акад. Пламен Карталов – човекът, който превръща Софийската опера не просто в сцена, а в културно пространство, чрез което България разговаря със света с увереност и самочувствие.

Попитан как се създава култура на световно ниво в държава, в която често говорим за оцеляване, акад. Карталов отговори, че всичко започва със способността да се мисли отвъд настоящето.

"Исторически процесите на възход в политиката и изкуствата са резултат на стратегическо въображение. Без такова няма еволюция, няма диалектика, която да дава тласък на бъдещи идеи – идеи, които водят не към разпад, а към преодоляване на изпитанията, пред които е изправено обществото - икономически, политически или демографски" , каза той.

В навечерието на 24 май академикът говори и за духовността - не като абстрактно понятие, а като избор да не позволяваме на негативизма да определя обществото.

"Духовността е в това да не обръщаме внимание на всичко, което ни заобикаля. Да не изпадаме в негативизъм и отчаяние на духа", сподели маестрото.

Темата за културата неизбежно стига и до трудностите - липсата на средства, ограничения бюджет и ежедневната борба за оцеляване на институциите в България.

"Тежко е, опасно е и ако няма гъвкава политика, която да дава баланс между стремежа към идеи и реалността, много лесно можеш да спреш да работиш", сподели Карталов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той призна, че все още не е имал среща с министъра на културата Евтим Милошев, но изразява надежда, че усилията на институциите ще бъдат насочени не просто към оцеляване, а към развитие. 

"Зад думите на Паисий -"светлина светлинна, знание и просвещение“ - стои идеята да не гледаме към миналото със страдание, а към бъдещето със стратегическо въображение", допълни той.

Особена гордост за акад. Карталов остава Вагнеровият фестивал на Софийската опера, който според него вече има световно значение.

"Много съм горд с моите колеги. Целият екип на Софийската опера прави възможно този Вагнеров фестивал да бъде вторият в света след байройтския", каза той.

Според Карталов срещата с музиката на Ричард Вагнер е преживяване, което променя публиката. 

"Докосването до Вагнер е предварително съпреживяване - такова, какъвто е самият музикален език на композитора. Той дава порив на мисълта и чувствата, при който емоциите стават част от самото преживяване", обясни академикът.

По думите му фестивалът привлича нова публика и помага на младите хора да преодолеят страха и предразсъдъците към класическата музика.

"Моята мисия е да образовам нов манталитет на мислене, който отрича стария – онова, което ни спира и ни кара да се дистанцираме", каза Карталов.