Повече от 30 години след създаването си американската рок машина Clutch най-сетне стигна до България и показа защо името ѝ продължава да има култов статут в тежката музика. В сряда вечер Зала 3 на НДК се превърна в сцена на плътен стоунър груув и тежки рифове.

Clutch не предложиха зрелище в класическия смисъл, а избягаха от излишната сценична помпозност и визуални ефекти. Четиримата американци обаче заложиха на нещо далеч по-важно за феновете на рока – масивен звук, стегнато свирене и сценично присъствие, което държа залата в енергия до последната песен.

Още от първите парчета публиката реагира шумно, а с напредването на концерта атмосферата постепенно се превърна в обща еуфория. Най-бурни реакции предизвикаха парчетата “Electric Worry”, “Regulator”, “X-Ray Visions” и “Spacegrass”, които буквално раздвижиха цялата зала, а подът се тресеше под краката на публиката.

Вокалистът Нийл Фалън неколкократно се обърна към феновете си и призна, че съжалява, че на групата са ѝ били нужни повече от три десетилетия, за да дойде в България за първи път. Фронтменът бързо превърна момента в шега, казвайки, че следващото им идване няма да бъде „след още 30 години, защото вероятно няма да сме живи“. Репликата беше посрещната със смях и аплодисменти.

Фалън още веднъж показа защо е сред най-разпознаваемите фронтмени на съвременната рок сцена – с плътен вокал, специфична сценична експресия и непринуден контакт с публиката. До него Тим Султ, Дан Мейнс и Жан-Пол Гастър изградиха онзи характерен за Clutch звук – смесица от стоунър рок, блус, хард рок и пънк енергия, която през годините превърна групата в една от най-уважаваните банди в жанра.

След края на основния сет публиката отказа да си тръгне и в продължение на няколко минути викаше групата обратно на сцената, а Clutch откликнаха и се върнаха за бис с “The Mob Goes Wild“.

Макар финалът да беше по-сдържан в сравнение с енергията, натрупана в средата на концерта, срещата между бандата и българската публика остави усещането за отдавна чакан дебют, който феновете със сигурност няма да искат да остане единствен.