Д-р Светлозар Спасов, ръководител на Катедрата по съдебна медицина и деонтология  на Медицинския университет в Пловдив. Започва работа през 1984 година като експерт.

Лекарят е работил по експертизите на делата с голям обществен интерес в Пловдив и региона. Той е сред съдебните медици с най-голям опит и стаж в страната.  Д-р Спасов ще бъде домакин на конференцията на Дружеството на съдебните медици, която ще се проведе през уикенда в Пловдив. Лекари от цялата страна се събират, за да поставят изключително наболели проблеми с лошата материално-техническа база и забавените с години плащания от страна на МВР. В навечерието на националната конференция разговаряме с него за проблемите на съдебните медици.

 -  Какви са темите на предстоящата конференция, доктор Спасов?

 - Това е поредна конференция на Дружеството на съдебните медици в България. В нея участват всички съдебни лекари в България, които общо са около 70 души заедно с пенсионерите и специализантите. На конференцията за пореден път ще обсъдим въпросите, които касаят нашия статут, и текущите проблеми, които основно са свързани с осигуряване на малко по-добра техническа база, защото експертизите ни вече губят качество, възможностите ни като съдебни медици намаляват.  Доста сме изостанали от световната наука и практика. И не на последно място забавените, извън всякакви срокове, заплащания от страна на полицията. Оказа се, че проблемът е национален, не е регионален и по тази причина ще бъде обсъден на национална конференция. Това неплащане на пари ще има сериозни последици и занапред.

 - За какви суми говорите и все пак за какъв период от време е забавянето?

 - Сумите са различни за различните региони. Дължимите заплащания от полицията нарастват като лавина, говорим за 10-15 хиляди лева на експерт. В момента се чистят суми от 2016 година. В Пловдив са се събрали пари, които бюджетът на ОД МВР не може да покрие. Проблемът не е само при съдебните лекари, същото е положението при автоекспертите, преводачите и тълковниците.  Дирекцията в Пловдив дължи близо половин милион на всички нас. Много хора вече отказват работа за полицията, защото по наредба тази дейност трябва да бъде разплатена в рамките на два месеца, а тук говорим за години забавяне. Губят се фактури, декларации. Но все пак в Пловдив през последната една година има значително подобрение, поне няма изгубени документи, респ. пари. А от Нова година влиза в сила нова Наредба за вещите лица и ако досега почасовата ставка на един съдебен лекар е 11,73, с промяната на наредбата тя става 16,80. Това значи, че почти 1/3 ще започнат да се увеличават сумите за експертизите, което ще направи невъзможно изплащането им.  

 - Какви ще бъдат последствията от това забавяне?

- Последствията са тотален отлив от професията, който вече е налице. Има тотална демотивация у колегите, защото когато знаеш, че този месец ще направиш 10 експертизи, които няма да ти бъдат платени, а заплатата ти на лекар е 600 лева, няма как това да не се отрази на желанието за работа. Ние клинични пътеки нямаме, нямаме никакви добавки. Имаме забавяне на експертизи, но това е разбираемо, при положение, че липсва икономически мотив. 

От друга страна завършващите медицина са наясно с перспективата и заплащането във всяка специалност, така че при настоящите условия интересът на специализантите е почти нулев. Ние в Пловдив сме в щастливци, че успяхме да привлечем 4 специализанти,  на които да покажем красотата на тази професия, колкото и отстрани да изглежда грозна и неестествена. Почти всички съдебни лекари в Южна България обаче са в предпенсионна възраст – между 60 и 65 години.  

Ние сме тиха професия, не ни е удобно да ходим по телевизиите и да мрънкаме за пари. Проблемът с парите обаче е на по-задно място. Основният проблем на съдебната медицина е, че от 30 години не може да се намери решение къде да бъде тя. В момента тя не е на подчинение на никого. Ние сме наемни работници на прокуратурата и съда. Третират ни като свободна професия – както адвокатите, нотариусите. Един наш професор казваше – вие сте като една хубава мома, дето всеки иска да я ползва от време на време, но никой не иска да се ожени за нея. Та и нашето положение е същото. Никой не иска да ни вземе в собствените си структури – дали ще е Съдебната система, дали МВР. Къде ще е базата, не е от значение. Ние сме лекари само по професия. Но задачите, които изпълняваме, са медицинско-правни. И това място трябва най-накрая да се намери.

Ние сега сме на щат в болниците, но сме апендиксите на болниците. Ние не печелим, само харчим. Поради тази причина никой не инвестира в съдебна медицина. Газхоматограф за химически изследвания има само в София. И той е от много старо поколение. ДНК анализатори - само в София. Разбира се, трябва да има възвръщаемост на вложените средства. Но това пак трябва да се плаща от полицията, защото тя възлага работата. А работата е много, а не се плаща.  И се стига до тази объркана система, в която ние се чудим как да си купим секционни инструменти.

 - Очевидно сте поставили диагноза на проблема. А имате ли рецепта за справяне със ситуацията?

- Тези проблеми са от 30 години и не за първи път ги обсъждаме. Много от колегите държат на своята независимост, въпреки отрицателните ефекти, тъй като не искат да бъдат подчинени на органа, който разследва, тъй като се опасяват, че това би могло да доведе до натиск при оформяне на определени експертизи. Аз лично подобни страхове нямам. Има си член 291 от Наказателния кодекс и носиш отговорност за това, което пишеш и на което се подписваш.

Един човек, който работи със знание и съвест, няма да допусне натиск. От 35 години се занимавам с тази работа и досега никой не ми е оказвал натиск за експертно решение. Началник на досъдебното производство е прокуратурата и тя назначава експертизите. 

Без техника не можем да решим много въпроси. Разчитаме на опита на колегите, но това не стига. Съвременната съдебна медицина е много напред, това е наука на микроследите, на микрочастиците, хората имат много сериозни възможности, а ние работим с методи отпреди 50 години. Последната техника при нас е купена преди 30 години. Изключително сме затруднени като база и като възможности. На моменти дори се срамувам какво пиша в експертизите. Защото там пиша, че науката има възможност да отговори на зададените въпроси, но аз не разполагам с тези възможности. И поради тази причина излиза, че аз съм експерт и учен на по-ниско ниво.

Налага се да се направи един ОВОС на цялата система. Например главният прокурор г-н Цацаров преди време предложи да се създадат няколко мобилни екипа, които да са в университетските центрове и да се отзовават при тежки престъпления. По този начин бихме могли да оказваме методична помощ и да решим проблема с по-малко средства. Но няма как техника да има само в София. Трябва да се инвестира и на практика това не е голямо капиталовложение на фона на другите разходи, които се правят. Но нас  държавата буквално ни е забравила.  

- Кога за последен път сте напомняли на държавата за себе си?

- Кого имате предвид под държавата? За мен държавата са окръжният прокурор и директорът на Областната дирекция. Това е йерархията. Аз алармирам съответното областно ниво, а те трябва да продължат нагоре. Не ми е работа да ходя при министър-председателя. Затова и на конференцията сме поканили представителите на тези институции. Поканили сме и г-н Цацаров, тъй като знам, че той има отношения към ставащото.  

Преди три години обсъждахме вариант за създаване на Национален център по съдебна медицина, който да има разклонения в големите областни градове, там, където има университетски центрове. Беше съдадена работна група, в която влизаха прокурори, съдии, чиновници от министерствата, аз също участвах. После бяхме насочени към зам.-министъра на здравеопазването. Но този зам.-министър не прояви никакъв интерес и след няколко заседания стана ясно, че идеята е въпросът да бъде решен с реорганизация, но без пари. Което, разбира се, не е възможно. Защото всички резерви са изпомпани.

Решенията са трудни. Трябва обаче да се намери вариант. В Пловдив ние сме базирани в УМБАЛ „Св. Георги” и сме добре като статут. Плаща ни се разположение и извънреден труд, но на базата на ниските заплати, това са символични средства. По света съдебните лекари са едни от най-добре платените, тъй като се има предвид естеството на работата – аутопсии, отрицателни емоции, показания в съда, срещи с близки, роднини. Това е изключително изпепеляваща професия.

 - Има ли вариант, в който съдебните лекари да откажат да посещават тежки престъпления?

- Разбира се, че има. Аз нямам никакви трудово-правни отношения с полицията. А те живеят със съзнанието от социализма и смятат, че сме им подчинени. И аз това го обяснявам на всяко ръководство. В НПК пише, че оглед на труп се извършва от съдебен лекар или от лекар. Т.е., те могат да приемат втората хипотеза и да си намерят лекар. Но истината е, че ние не го правим. При всяко тежко престъпление ние ставаме и ходим. С пари, без пари - ходим. Никога не сме оставили полицията да се оправя сама.  

 - Да, но вие казахте, че всички съдебни лекари са пред пенсия. Какво ще стане тогава след 5-6 години?

 - Ако условията се променят, ако младите колеги видят, че могат да разчитат на едно достойно заплащане, мисля, че нещата биха могли да се променят в положителна посока. Иначе не знам. 

 - С каква мотивация идват младите лекари, след като заплащането е символично, а условията лоши?

 - И аз съм си го задавал този въпрос. Но за мен по-важното е да го задържа. За съжаление обаче е напълно възможно те да  напуснат тази специализация и да се насочат към друга специалност или да я вземат и да запишат втора, защото постоянните мъки от заплащането до капещия таван не са особено изкушаващи за един млад човек. Така че ние отново се връщаме на изходна позиция.

 - Очевидно нямате шанс както в сериала „Веществени доказателства” да разкриете някое убийство само от капка кръв?

 - Никакъв шанс. Хората на практика нямат представа с какво се занимаваме изобщо. В старите филми съдебните лекари приличаха на психопати и главорези. В новите са красавици, които с костюм Версаче и чифт гумени ръкавици разкриват престъпления.  Всъщност се радваме, че в България ги няма тези престъпници. Да, тук има жестоки престъпления, но всички са битови. Или през 90-те – поръчковите, които нямат хващане, защото връзката между изпълнител и поръчител е прекъсната. Ние нямаме сложни случаи, с дълбоко обмисляне, планиране и пр.

 - Кои случаи във вашата практика определяте като сложни?

 - Не и тези, които са интересни за журналистите и обществото. Сложни са случаите с лекарските грешки. Обществото е доста настроено и се слагат присъди още преди да се знае какво се е случило. Например случая с родилката, която почина в Сливен през лятото. Аутопсията не беше готова, а журналистите вече искаха да знаят кой е направил грешка. Като направихме аутопсията, стана ясно, че причината за смъртта е болестно състояние и екипът няма  вина. Но докторите бяха опозорени. Това слага белег върху целия ти професионален живот.

Другите интересни случаи са свързани с пътни произшествия. Там понякога се иска наистина висш пилотаж.