Ако си мислите, че един пътен надлез за милиони, който води до кални полски пътища, е изолиран инцидент на лоша координация, новите кадри от дрон на TrafficNews доказват точно обратното. Преди седмица Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ) тържествено преряза лентата на два нови пътни надлеза в междугарието Маноле – Белозем, разположени на км 23+800 и км 26+306. Церемонията включваше официално откриване и водосвет за здраве, проведен на един от двата новооткрити обекта. Той се оказа, обграден от липсваща инфраструктура, но поне близо до населено място. 

Другият надлез, който се намира на по-малко от 3 километра от съоръжението, където се проведе церемонията, е още по-отцепен от цивилизацията. Гледката от птичи поглед е по-впечатляваща и категорична – масивна, модерна бетонна конструкция, която пресича релсите, но започва и завършва абсолютно никъде, заобиколена единствено от разорани ниви и черни пътища.

Двете съоръжения са част от мащабен проект на ДП НКЖИ (Етап II от „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив–Бургас“), финансиран със средства от Кохезионния фонд на ЕС. Стойността на договора с изпълнителя ДЗЗД „Инженеринг надлези“ възлиза на 2 748 512 евро без ДДС (над 5,1 млн. лева). Официалната цел е стратегическа и благородна – елиминиране на конфликтните пресичания на едно ниво между автомобилния и железопътния транспорт, което да гарантира безопасност, да позволи по-висока скорост на влаковете и да допринесе за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).

Реалността на терен обаче превръща европейската инвестиция в своеобразен паметник на институционален ноусенс. Докато от НКЖИ обясняват, че тяхната отговорност се изчерпва до изграждането на пътното съоръжение над релсите, липсата на комуникация с местната власт оставя съоръженията без адекватна довеждаща автомобилна инфраструктура. По време на откриването кметът на село Маноле, Стоил Дишев, призна, че поддръжката на тези пътища е ангажимент на общината, но не можа да отговори дали изобщо се планира изграждането на реална довеждаща инфраструктура.

Така се стига до парадокса автомобилите да трябва да газят в калта и прахта на труднопроходими селскостопански пътища, пълни с огромни дупки, само за да се качат за кратко на модерния „европейски асфалт“. 

Европейските безумици и паралелът с Унгария

Този инфраструктурен парадокс обаче далеч не е само роден патент. У нас често се утешаваме, че подобни административни недомислици са типично български феномен, но реалността показва, че те са част от една по-широка европейска тенденция на усвояване на средства просто заради самото усвояване. В международната икономическа и политическа практика такива проекти са известни с термина „бели слонове“ – строителни обекти, които са изключително скъпи за изграждане и поддръжка, но на практика не носят никаква реална стойност на обществото.

Перфектен паралел на случващото се край Пловдив може да бъде открит в Унгария. Там правителството на Виктор Орбан е реализирало хиляди подобни проекти с европейски средства, предназначени за подпомагане на по-бедните държави членки. Точно както българските надлези стоят като призраци и очакват своите пътища, в западната част на Унгария, край Залаегерсег, е изградено гигантско кръгово кръстовище на стойност 1,5 млн. евро насред пусто поле. То е трябвало да обслужва нов контейнерен терминал и железопътна линия от Адриатическото крайбрежие. Години по-късно железопътна линия все още няма, а скъпото кръстовище стои напълно неизползваемо. Разследвания разкриват и други подобни унгарски „бели слонове“, финансирани от ЕС – от средства за развитие на несъществуващи гори до изграждането на абсурдна туристическа „наблюдателна кула“, висока едва 1 метър.

Мостове към никъде

Снимките от дрон на двата надлеза край Маноле и Белозем са визуалната метафора на скъсаната връзка между институциите у нас. Независимо дали става въпрос за унгарско кръгово кръстовище без железница или за български надлези за милиони, обградени от селскостопанска кал, изводът е един: липсата на цялостно планиране и синхрон превръща европейските инвестиции от жизненоважен инструмент за регионално развитие в скъпа, но безполезна декорация на пейзажа.

И докато институциите тепърва ще умуват чие е задължението да свърже тези съоръжения с цивилизацията, двата надлеза ще продължават да стоят гордо над релсите – като много скъпи, много модерни и напълно безсмислени мостове между две ниви.

Първия надлез:

 

Втория надлез:

 

Ето и още снимки от двата пътни надлеза: