Домакинството на България на Giro d’Italia се превърна в празник за хиляди българи, но паралелно с това  предизвика много спорове в социалните мрежи.  Едни виждат в тези 26 милиона евро, инвестирани в организацията като ненужен разход. Други смятат, че това е  една от най-смислените инвестиции в имиджа на страната ни от години насам.

Истината е, че рядко имаме възможност България да бъде показана пред света по толкова красив, модерен и вдъхновяващ начин. В продължение на три дни милиони зрители гледаха не скандали, не статистики за бедност и корупция, а планини, градове, история, природа, хора, храна, емоция и организация на европейско ниво.

Това не беше просто колоездачно състезание. Това беше национална витрина. 

По Eurosport и HBO Max България получи часове ефирно време, което трудно би могло да бъде купено с класическа реклама. Светът видя София, Пловдив, Велико Търново и Бургас и българските пътища по начин, по който ние самите рядко си позволяваме да ги видим — красиви, живи и пълни с енергия.

Но най-важното не беше само телевизионният ефект.

За няколко дни улиците се напълниха с хора, деца, велосипеди, усмивки и чувство за общност. Хора, които обикновено се разминават без да се погледнат, излязоха заедно навън. Градовете дишаха различно. Имаше празник, спорт и усещане, че сме част от нещо голямо. България изглеждаше не като периферия, а като държава с красота, мащаб и потенциал.

Да, 26 милиона евро не са малка сума. Напълно нормално е обществото да пита как са изразходвани тези средства и каква ще бъде реалната възвръщаемост. Но също толкова честно е да признаем, че има разходи, които не се измерват само в директна печалба.

Има инвестиции в самочувствие.
В имидж.

В местен бизнес. 

В туризъм.
В международно доверие.
В това България да бъде видяна като модерна европейска държава, способна да организира събития от световен мащаб.

Защото ако искаме светът да идва тук — да инвестира, да пътува, да работи с нас — първо трябва да покажем, че съществуваме не само чрез кризите си.

Giro d’Italia направи точно това. 

Може да спорим за цифрите. Може да спорим за политиката. Но едно е трудно за отричане: за първи път от много време милиони хора по света гледаха България с възхищение, а много българи — с гордост.

А докато някои мислят на дребно, късат ризи заради розовото наметало на Альоша и сиромахомилски броят колко сме дали за Giro d’Italia, други вече мечтаят за Tour de France!