Партийните централи ще решават кои ще  бъдат избраниците на народа във всички законодателни органи, а малцина ще успят да се преборят за хорската любов, ако не са от любимците на върхушката в политическите формации.

Това стана факт, след като с гласовете на ГЕРБ, ДПС и НФСБ се приеха промените в Изборния кодекс.  На практика с новите текстове, целият мажоритарен елемент в  пропорционалната изборна система у нас бе убит.

Всичко това се случва две години след референдума за въвеждане на мажоритарна система, в който участие взеха 3,5 млн. избиратели.  

За всеки пост - гласове, нужни за един мандат

Безспорно най-трудно  досега бе да се размести листа за евродепутати заради големия брой гласове, които са нужни за един мандат. Поради тази причина прагът на преференцията бе около 5 %. С други думи, ако за един евродепутат бяха нужни 150 000 гласа, то листата можеше да бъде разместена с 75 000 преференции.  Сега обаче, за да се случи това, кандидатът за европарламентьор трябва да получи толкова гласове, колкото са нужни за един мандат.  Иначе казано – 150 000 гласа.

Новият Изборен кодекс обаче удря най-много върху парламентарните и местните избори. Досега прагът там бе 7 %, а с новите промени отново ще е необходимо да се събере минимума за един мандат. Изразено в гласове за депутат ще трябват между 10 и 15 хил. гласа, според избирателния район, а за общински съветник между 500 и 3000 гласа, според  общината.

Ехо от предишните избори

На парламентарните избори през 2017 година в Пловдив  град само двама души минаха 7 % праг на партиите, влезли в Народното събрание. Това бяха Цветлина Лучкова от Воля с 616 гласа и Спас Гърневски от ГЕРБ с 4486 гласа и двата случая обаче важеше феноменът 6/6 и 11/11.

В  Пловдив - област също всички кандидати с еднакъв номер на бюлетина и преференция минаха прага от 7%.  Поради спецификата на областната структура,  по един кандидат от БСП и ГЕРБ успя да се пребори за предно място в листата и депутатски стол  без феномена 15/15 – Веска Нечева и Младен Шишков, които получиха около 3500 гласа.  С новите промени всички кандидати трябва да минат гласовете за 1 мандат – около 15 000 гласа за Пловдив и областта.

Най-голяма разлика обаче ще има в местните парламенти. Досега в Общинския съвет в Пловдив бяха нужни около 200 гласа, за да се размести листата, при общинска избирателна квота от 1974 души от местните избори през 2015-а. Вече кандидатите за общинари ще трябва да хванат тези близо 2000 гласа, ако са извън местата, даващи столове в местния парламент.  В момента в ОбС – Пловдив немалка част от съветниците влязоха вътре с преференциално гласуване, а много от коалициите бяха създадени с идеята за равен старт и съперничество.

Кой губи най-много от новите правила?

Формациите, които скочиха срещу промените,  са тези, които обичайно се явяват в коалиции на местни и парламентарни избори.  В това число влизат всички десни формации като „Демократична България” и остатъците от Реформаторския блок.  Често в коалиционните отношения между тези формации е най-силно застъпено състезателното начало между кандидатите на отделните партии.

Разцеплението при патриотите дойде от факта, че ВМРО бе в най-изгодна позиция до този момент от преференциалното гласуване. Въпреки че на партията на Красимир Каракачанов дават най-малка електорална тежест, „войводите” успяха да мобилизират хората си и се пребориха за най-много места в Народното събрание, а и в местните парламенти. От другата страна са НФСБ, които се чувстват най-ощетени от преференциите.  Това бе и причината НФСБ да влезе в лагера на ДПС и ГЕРБ, които никога не са криели, че са отявлени противници на преференциите.

Загубата на избирателите

Президентът Румен Радев и обмудсманът Мая Манолова  бяха от хората, които критикуваха новите правила. Не е изключено да се наложи и вето на промените, а омбудсманът се закани да сезира Конституционния съд.

На практика с новите промени се слага край на идеята хората да припознават своите кандидати в листите и да им отдадат своя вот. Личностите в листата вече няма да имат никакво значение, освен ако не са сложени на челно място.  Обратният ефект също е валиден - експерти или обществено популярни личности ще отклоняват предложения за места на задни позиции в листите, тъй като имената им просто ще бъдат използвани от конкретната централа.

От друга страна реденето на листи в коалициите ще става все по-трудно, а на моменти дори може да се окаже непреодолима трудност, която да доведе до техния разпад. Самостоятелното им явяване пък още повече ще отслаби техните шансове на вота.

Новите промени в текстовете, които елиминират феномена 15/15 избледняват на фона на тоталното преобръщане на изборните правила.  С други думи управляващите успяха да си извоюват същата партийна конфигурация в Народното събрание и за следващите избори, с разлика единствено в мандатите.  В местните законодателни органи пък партийната дисциплина ще бъде толкова затегната, че е ще невъзможно някой случаен инакомислещ да попадне сред старейшините.