Казват, че можем да съдим какво е сърцето на човек по отношението му към животните. Днес отбелязваме Международния ден за защита на животните , но  всеки ден трябва да помним, че ние, както и всички животни на планетата обитаваме един общ дом. И сме отговорни за всички тях. Хуманното отношение към животните възпитава човека в отговорно и толерантно отношение към всичко,  около него. 

Естествена човешка реакция на милосърдие е  да нахраниш бездомно животно, да осиновиш изоставено, да пазиш защитените видове, да бъдеш отговорен към любимеца в твоя дом.  Защото ние всички зависим едни от други! 

Екипът на TrafficNews.bg се отнася с огромна любов и грижа към животните. Съчувстваме и помагаме на хората, изгубили домашните си любимци или търсим домове на изоставени мъничета. Много от членовете на екипа се грижат за някой четирикрак приятел или приятелка. Затова днес всеки от тях ще покаже своя любимец и ще разкаже неговата история. 


Парашкева Иванова: Не излизам без Каска!

Каси, която повечето хора познават с артистичния псевдоним Каската, пристигна при мен с такси за животни. /Не ви съветвам да ползвате подобни услуги/. Детството си прекара в първия офис на TrafficNews /за ужас на Оля Даскалова/. Тя е първото куче за което се грижа и за съжаление това си личи от лошото й възпитание. Повечето ми приятели смятат, че никога не я храня, защото непрекъснато проси и краде храна. Може да брои /винаги знае колко лакомства имам в джоба/, отваря си сама прозореца на колата и прави салта. Когато тръгвам за работа ме изпраща с поглед на прокурор, който чете обвинителен акт на сериен убиец. До вечерта обаче наказанието е изтекло и на вратата ме чака най- щастливото и обичливо куче на света.

  

 

Благовест Андонов: Хотспър в предишния си живот е бил коала

 

Още от дете мечтаех за куче, но родителите ми винаги казваха – като заживееш самостоятелно, ще си вземеш. Това бе и първото нещо, което сторих, когато се изнесох от бащината къща.

Хотспър е класически представител на своята порода. Грижовен и много лигав. Способен е да изкара дни без храна, но не и без внимание върху себе си. В предишния си живот вероятно е бил коала, защото изкарва по 20 часа сън на денонощие. Обича всякакви животни, но не всички обичат него. Първата му проява на "истинско куче" бе с една от разходките с дъщеря ми още докато бе бебе. Тогава не допускаше никой близо до нея. Въпреки първоначалната ревност от негова страна, в момента двамата не могат един без друг.

Мария Луцова: Моят Ерос или как планината дойде при Мохамед

Бях на 9, когато се сбъдна най-голямата ми детска мечта - да си имам коте. Казваше се Марта - сиамка, с всичките й капризи и глезотии, характерни за породата. Признавам - с брат ми я подлагахме на порядъчен тормоз в стремежа си да я гушкаме едновременно и си носехме белезите от това. Ние пораснахме, а тя реши, че е време да отиде в котешкия рай точно на 26-ия ми рожден ден. След Марта мама категорично отказа да имаме друго коте, но съдбата си знае работата. Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед. Докато пушели с татко на терасата, тя видяла улично коте - сиамче. Прибрали го естествено! Така в дома ни се появи Бети! Кльощавата и изтощена красавица се оказа бременна. Роди 6 котенца! Когато отидохме да ги видим, едно от тях - още почти слепичко, се промъкна до мен и се гушна в скута ми! Беше си любов от пръв поглед и веднага след като укрепна, палавникът вече тичаше в моя апартамент! Кръстихме го Ерос, защото като съвсем малко бебе имаше сърчице на челото! Днес малкото пале вече е стар и достолепен господин на 17 човешки години! Уверявам ви - малкият ми син е доста по-внимателен и грижовен към него, отколкото аз бях на неговата възраст. Двамата съжителстват мирно и уважават личните си пространства. Ерос е причината детето ми да обича животните, да им се радва и да ги пази.

Ива Модова: Моето момиченце – Жаки

Цели дванайсет години Жаки и аз сме неразделни. Влюбих се в нея от пръв поглед. Сините й очи ме заплениха, а нежното бебешко мяукане разтопи сърцето ми. Знаех, че семейството ми няма да позволи да я задържа, но желанието бе толкова силно, че рискувах. Още с прекрачване на прага на дома ми, всички харесаха бялото бебе,  което бе едва на два месеца . Така до ден днешен, Жаки е горд член на фамилията.

Всеки ден тя ме посреща на вратата, целува ме за добро утро и лека нощ. Обича да се сгушва в мен вечер на дивана и да мърка с часове. Е, има и моменти, когато къщата е обърната с главата надолу, когато е влязла в режим „да играем”. Понякога се шегуваме, че не ни е нужна охрана или куче, тъй като белият воин е винаги нащрек.

Мария Владова: Няма по-благодарно същество от Мелиса!

Мелиса не е типичното куче, по-скоро прилича на дете – така е отгледана и възпитана. Не че не може да ръмжи, когато се налага. Но повече си пада по милувките и целувките. И никога, наистина никога, не прави нищо без причина.

През последните 10 месеца разбрахме, че чау-чауто може да бъде и ревниво. Миличката, почувства се пренебрегната от появата на бебе вкъщи! А толкова обича деца! Обаче полека-лека ледовете между нея и внучката ми се стопяват - даже й позволява да я дърпа за опашката. Чакам с нетърпение момента, когато двете ще тичат на двора, а аз просто ще им се радвам...

Виктория Петрова: Рошко е единственият ловец на глигани в Пловдив

На ден чувам по няколко пъти "Я, какъв рошко, как се казва", аз им отговарям, че вече са го назовали по име - Рошко... но приятелите ми имат друго мнение по въпроса. Черга, китеник, родопско одеяло или губер, така всички мои близки описват Рошко, ама инжектирайки ирония в агентурните му имена, не са прозорливи, че ще икономисвам от климатик през зимата.

Вторият въпрос, който съпътства всяка наша разходка, е каква порода е кучето, тъй като в Пловдив очевидно не пребивават ловци на глигани. Рошко е български барак, но дори след като сервирам фамилията на бившия президент на САЩ, людете продължават да подозират, че става дума за кръстоска между голдена на Благо и някоя особено кокетна болонка. 

Колкото до съдбата на Рошко, за него важи в пълна сила „Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет“. Глиганоловецът в състояние на двумесечно пале бе намерен нападнат от кърлежи в критично състояния в село към София. Последва спасителна акция, малко живот на двор, след което Mr Рош прекрачи прага на дома ми и разбра, че това е вкъщи. Мрази да стои сам, злояд е, и тъй като никога не е ловял глигани, откакто стана ужасен тийнейджър е впрегнал следотърсаческите и преследваческите си дарби само в лов… на жени.

Добринка Пиронкова: Ариа в страната на кюфтетата

Ариа, сърнист пинчер, 6 години. Адски социална и обожава да й обръщат внимание, но хората, другите кучета не са й много интересни. Много ината и своенравна, но изключително очарователна с изплезен език, гледайки те право в очите, ако държиш вилица с кюфте или пържола.

Деница Лещева и Добринка Димова: Рожбина ни научи да не бъдем егоисти

Има примери в живота, които ти напомнят, че нищо, което обичаш, не ти принадлежи. Ние го разбрахме от нашата Рожбина. Случайно намереното от Каската коте пристигна омърлушено и недохранено в офиса ни. Никой не смяташе, че то ще оцелее, но ние повярвахме, че можем да го спасим. Редувахме се да го прибираме в домовете си. Писахме посред нощ на колегите си, когато изведнъж го обзе апетит и прояде от ръцете ни. Радвахме се на звука, който издаваше, когато мъркаше /всъщност тя започна веднъж и така и не спря "предачния цех" в продължение на седмица/. Да спасиш един малък живот винаги е добра кауза, трудното е да се откажеш от присъствието му, за да му дадеш нещо по-добро. Никоя от двете ни не можеше да го задържи за постоянно по независими от нас причини. Спомняме си момента, в който Деница със сълзи в очите пишеше статия, за да прикани пловдивчани да отворят дома и сърцата си за Рожбина, а малката палавница скочи на клавиатурата и изтри всяка написана от нея дума. Получихме обаждане от младо пловдивско семейство по-бързо, отколкото сме се надявали.  Рожбина, или Мишка, както я нарекоха Габи и Благо, днес играе на воля в дома им. Двамата я даряват с много любов, а тя им отвръща със същото. И ние много се радваме, защото малкото същество ни научи да загърбваме собствения си егоизъм и ни сплоти в момент, в който имахме нужда от своя кауза. 

Истината е, че всяка от нас прежали по няколко домашни любимци. И двете се простихме с кучета, които бяха отровени, без да имат шанс да поживеят. С други животинки трябваше да се разделим, за да им осигурим по-добри условия. Такъв бе и примерът с шпаньолката Леда, намерена случайно от бащата на Деница. С всичките си четириноги приятели сме имали специална връзка, която винаги ще помним!