Агресията на Русия срещу Украйна и страданията на обикновените хора там (включително и на бесарабските българи) отвори въпроса дали България трябва да празнува на Трети март. За съжаление Родината така и не може да случи на празник, който да е чисто български и който обединява всички в обществото. До 1989 г., например празнувахме Девети септември - окупацията на Родината, осъществена от чужда, вражеска сила, която ни отдели от мястото, което заслужавахме - „западния свят“ и ни изпрати да се развиваме в ... калта.

В началото на промените, когато огънят на свободата в обществото беше много силен, тогавашният президент Желев направи това, което много хора искахме – смени датата на националния ни празник с този на Трети март. Тъй като самият Желев беше роден на трети март, се шегувахме, че е решил да направи рождения си ден – национален празник. Във всеки случай тогава бяхме доволни, защото направихме една сериозна крачка по пътя на националното си достойнство. Трети март изглеждаше и подходяща дата за традиционната скромност и благодарността на българите. Само че ... през следващите години историци и общественици, които обичат Русия (и СССР) повече от България, положиха огромни усилия да унижават българите, включително с Трети март. Всяка година около тази дата всички канали на комуникация заливаха обществото, че българинът е бил роб и се натъртваше роб, роб, роб ... Защото ако си роб, значи имаш освободител и ако си достоен, трябва вечно да си благодарен на този освободител, независимо какво и колко ти причинява той.

В интерес на истината, всичките тези, който с голи гърди и кървав ентусиазъм браниха робството като „Матросов на амбразурата“ услужливо пропускаха да припомнят, че след Първата световна война, живеещият в трудност български народ, отдели от залъка си, за да нахрани гладуващите в Поволжието руснаци. А да се каже истината, че ... освободителят ... се е борил – против българщината, че е подкрепял във всяко нещо враговете на България ... това беше посрещано с неистов вой и клетви. Явно каузата на българско обединение и загиналите за нея нямаха стойност, защото Русия беше против това.

Какво е Трети март?

Трети март е датата, на която е подписан един договор, който не е имал никакви последици; договор, който не е произвел никакво действие; който подписалите го са знаели, че е мъртвороден. Нещо повече- българи, които бяха убити от руснаците, защото вярваха в Трети март и се бориха за това, което беше той за тях – например водачът на Кресненско-Разложкото въстание, убит от руските офицери Войткевич и Калмиков. Във всеки случай Трети март и написаното в договора беше нещото, което изпълваше желанието, плановете и мечтите на българите. Но Трети март не е само 1878 г. На тази дата, през 1886 е подписан Букурещкият мир, с който смазаният в Сръбско-българската война вероломен шумадийски агресор може да си отдъхне. Неговите покровители го спасиха от болката на достойното и храбро българско оръжие. В интерес на истината, тогава Сърбия нападна България, защото Русия я окуражи.

На Трети март 1918, в Брест-Литовск, българският народ се избавя от последните (към тогавашния момент) утопии, а агресорът, който посвети няколко десетилетия на помощ за враговете на България, а после я нападна в гръб, е принуден с подписа си да признае своя крах. В контекста на Трети март 1878 и 1918 година и Украйна ,може да се припомни и нещо друго. Действително, Руската империя започна войната, за да изпълни своите геополитически планове. Но обикновените войници вярваха, че се бият за освобождението на своите братя. А огромна част не само от мобилизираните, но и от тези почти 12 000 загинали бяха именно украинци. Изразявайки своята благодарност България е в дълг на украинците, защото някак свенливо и между другото ги споменаваше, въпреки че основната бойна сила беше набрана именно измежду тях. Част от дълга си към украинците България връща именно на 3 март 1918 г. На тази дата Русия, която се явява агресор по отношение на България в Първата световна война, капитулира пред Родината ни и пред нейните съюзници. А една от клаузите на този международен договор е именно Украйна. Сключеният международен договор (който за разлика от Санстефанският не е мъртвороден и е признат) признава и прогласява Украйна.

Трети март е дата, изпълнена с емоция и страст. Трети март освен всичко останало е дата, която свързва и България, и Украйна. Честит Трети март!

Адвокат Станислав Станев е член на Адвокатска колегия - Пловдив и доктор по международно право.