Авторитетният германски ежедневник Frankfurter Rundschau (FR) излезе с тревожен анализ за политическата ситуация в България, питайки се директно дали бившият президент Румен Радев няма да се превърне в „следващия Виктор Орбан“ в Европейския съюз. На прага на поредните предсрочни парламентарни избори у нас, изданието акцентира върху масивната, но силно съмнителна дигитална доминация на лидера на "Прогресивна България", докато западните партньори се опасяват от появата на нов дестабилизиращ играч в Европа.
Frankfurter Rundschau директно пита дали Радев не е „следващият Орбан“ и новият „проблемен случай“ (Problemfall) за Европа. Politico го нарича „българската непредсказуема карта“ (Bulgarian wild card) и го нарежда сред възможните „нарушители на спокойствието“ (disruptor-in-chief) в ЕС след Орбан.
Германският печат бие тревога: 90 милиона гледания и съмнения за манипулирани страници
Съвсем малко преди парламентарните избори на 19 април 2026 г., бившият президент Румен Радев избягва традиционните медии, но тотално доминира дигиталното пространство.
В своя анализ FR посочва, че мащабът на онлайн кампания е безпрецедентен. Хаштагът #rumenradev е събрал 90,4 милиона гледания в над 2700 видеоклипа, нараствайки 60 пъти по-бързо от този на ГЕРБ и 20 пъти по-бързо от този на „Възраждане“. Нито един друг политически играч не се доближава до тези цифри. Експертите обаче изразяват сериозни съмнения дали тази подкрепа е автентична, или е плод на инсценирана масова кампания.
Позовавайки се на данни от аналитичната компания Sensika и организацията Balkan Free Media Initiative (BFMI), германското издание разкрива конкретни тактики за манипулация. Най-фрапантната от тях, наречена „Seed Boosting“, включва преименуването на неполитически страници във Facebook. Като доказателство е посочен конкретен профил, първоначално създаден за продажба на „авточасти втора употреба“, който внезапно е прекръстен на „Румен Радев – Нов министър-председател“.
Другите описани "военни маневри" включват изкуствено генериране на трафик и агресивно "отвличане на хаштагове" (Hashtag-Hijacking). Изданието дава пример с основния хаштаг на коалицията ПП-ДБ, който е бил толкова интензивно използван за враждебно съдържание, че формацията е била принудена да преустанови използването му.

Геополитическият риск или опасенията за следващият Орбан в Европа, Politico за Радев: "Българската непредсказуема карта"
Зад масираната кампания в социалните мрежи, която откровено е в разрез не само с етичните правила за водене на открит политически дебат, но и на честно позициониране, се крие реален геополитически риск, който държи Европа нащрек.
Немското издание FR посочва няколко директни паралела с унгарския премиер: открито руско-приятелски позиции, призовава за възобновяване на диалога с Москва, искането „икономиката да се постави пред идеологията“, визирайки доставки на руски въглеводороди и сътрудничество в ядрената енергетика, използване на евроскептична реторика, критикува европейския Зелен пакт и отхвърля коалиция с някои проевропейски партии. Радев изразява съмнения и в „либералната идеология“ и по отношение на ЛГБТ общността говори за „нърезво връщане към реалността на двата пола“.
В статията са цитирани двама български политолози, които дават друг поглед. Според Димитър Ганев крайните позиции на Радев са чисто предизборна тактика, целяща да привлече традиционалисткия и проруски електорат. Ганев смята, че на практика Радев няма да постави под въпрос геостратегическата ориентация на България, тъй като назначените от него служебни правителства никога не са променяли курса на подкрепа за Украйна. Проф. Анна Кръстева пък е категорична, че съдейки по политическата му кариера, „Радев не е Орбан“. По думите ѝ на него му липсва готовността за открита, тежка конфронтация с Брюксел, които са характерни за унгарския лидер. Въпреки това, тя предупреждава, че евентуално негово правителство все пак може да се изкуши да заеме същата „антилиберална и проруска ниша“.
Анализът на авторитетната германска медия се допълва от европейското издание Politico. В свой анализ те поставят Радев в списъка на лидерите, които биха могли да заемат овакантеното от Виктор Орбан място на главен „нарушител на спокойствието“ в ЕС, наричайки го "българската непредсказуема карта" (Wild Card).
Двете чуждестранни медии описват притесненията на Запада, свързани с прокремълските му позиции: Радев вече нарече Украйна „обречена“, обвини европейските лидери за "стотици хиляди жертви" заради помощта им за Киев и влезе в безпрецедентен телевизионен сблъсък с Володимир Зеленски в София. Неговият призив "икономиката да бъде поставена пред идеологията" и желанието за връщане към евтиния руски петрол само засилват опасенията, че евентуално негово правителство рязко ще смени курса на страната.
Според Politico, макар Радев да гради кампанията на новия си проект върху обещанието за демонтиране на олигархията, стратегията му е умишлено мълчалива и мъглява. Социологът Боряна Димитрова го определя пред изданието като "политически всеяден" играч, който избягва конкретиката, за да може "избирателите да чуят това, което искат да чуят".


Анатомия на политическата кампания: "Пожарникарски маркуч" и купен трафик
Екипът на TrafficNews разполага с оригиналния мониторингов доклад на BFMI и Sensika, озаглавен „TikTokcracy Tracker“, който показва още изключително интересни данни за дигиталното задкулисие на тези избори.
Документът разкрива, че тактиката на Радев стъпва върху огромна инфраструктура от неофициални фен страници и активистки акаунти, което прави директното доказване на връзка с официалния му щаб невъзможно, но категорично го превръща в основен бенефициент на кампанията. Тези действия попадат директно в забраните на платформи като TikTok за "изкуствено надуване на гледанията и харесванията" или "фалшифициране на статистиката за популярност", както и за координирано неавтентично поведение.
Според анализаторите на Sensika, този ръст се дължи на ясни тактики за измама на алгоритмите. Една от тях е „Fire Hose“ (пожарникарски маркуч) – масово и координирано публикуване на почти идентични видеа (с минимални промени в музиката или текста) от множество профили, за да се симулира, че съдържанието е "ново" и да се залее информационното пространство. Показателно е, че десетки клипове с огромна аудитория (100-300 хиляди гледания) имат пренебрежимо малък процент на реална ангажираност от потребителите (под 1-2%), което е класически маркер за изкуствено генериран трафик и платено усилване.

От авточасти до политика
Докладът документира и широкото използване на тактиката "Seed Boosting" – закупуване или превземане на вече съществуващи страници с натрупана аудитория. Фрапантен пример е Facebook страница, първоначално създадена за продажба на авточасти втора употреба, която малко преди изборите е директно преименувана на „Румен Радев – Новият министър-председател“. Придобиването на страници със съществуваща аудитория, дори скромна, генерира първоначално ангажиране, което задейства по-широко алгоритмично разпространение. Същият механизъм изглежда действа и в TikTok, където малък брой неофициални акаунти са натрупали стотици хиляди гледания в рамките на седмици след създаването им.
Във Facebook са идентифицирани клъстери от профили, администриращи едновременно множество страници и групи, като по-голямата част са свързани със съдържание, свързано с Радев. Както в TikTok, така и във Facebook, много високият брой гледания, комбиниран с незначителни нива на ангажираност, повтарянето на идентични лозунги и визуализации, внезапните, необясними скокове в обхвата и наличието на празни профили, сочат към систематично, а не към органично усилване.
Докладът ясно заявява, че огромната инфраструктура в подкрепа на Радев е изградена почти изцяло от неофициални фен страници, политически коментатори и активистки акаунти.
Самият Радев поддържа само официалната си президентска страница във Facebook. Неговата коалиционна партия стартира официална страница във Facebook на 4 март и официален акаунт в TikTok само шест дни преди публикуването на доклада. И в крайна сметка няма официален път, по който Радев да бъде свързан с тази огромна мрежа - дигитална гвардия за откровена политическа доминация и изкривяване на действителността, която работи с меко казано спорни методи. Освен ако някой не се позаинтересува кои са хората, които стоят зад тези фенски мрежи и дали го правят за чест и слава или имат силна мотивация. Или с други думи да се тръгне по пътя на ... парите.
Институциите спят
Докато дигиталната манипулация процъфтява и превзема умовете на избирателите, българските институции са в ступор. Според авторите на доклада, България е сред най-зле подготвените държави в Европа да се справи с подобни заплахи. За разлика от страни като Унгария и Молдова, България изключително късно повдигна въпроса за задействане на европейската система за бързо реагиране (DSA Rapid Response System). Централната избирателна комисия така и не е започнала разследване на очевидните нарушения в дигиталното пространство. Докладът отбелязва, че служебното правителство все пак е задействало европейския Механизъм за бързо реагиране (по Закона за цифровите услуги - DSA), но едва два дни след публикуването на доклада.
Както предупреждават експертите, ако Европа и националните власти не се събудят и институции и платформи не започнат обща война срещу заблуждението, българската демокрацията рискува да се превърне в "TikTok-крация" – нов обществен ред, в която не дебатите, а алгоритмите и платените тролски мрежи решават кой ще управлява.