В едно свое антологично стихотворение поетът Иван Динков пише:

                                            След смъртта на Димчо Дебелянов 
                                            ангелите вече нямат хор.

Ангелите отново имат хор, солистът им – вечният Димчо Дебелянов, изпълни затрогващата си, безкомпромисна, изящна, обезсмъртяваща изповед на сцената на Драматичен театър в Пловдив.

Разтърсваща, дълбоко диалогична и лишена от суета, постановката „Дебелянов и ангелите“ засия на небосвода на шедьоврите на театралното изкуство.

"Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна", изповядва се поетът в преддверието на войната и гибелта си. Но той никога не угасва, а остава увековечен в свещено си слово, а днес и на театралната сцена.

Постановката, разказваща за последните дни на поета, се яви с блестяща премиера пред препълнената зала, очакваща трескаво да се докосне до работата на Александър Секулов и Диана Добрева. 

„Дебелянов и ангелите“ не бе поставена, тя постави – въпроси, лирика, символи и послания и успя да го направи през светлината, която строи от разноликата, нестройна душа на поета. В лирика на българската литература се превъплъти младият актьор Ненчо Костов, чието присъствие и слятост с образа възтържествуваха вълнуващо на сцената. От устата му прозвучаха всенародно любени и съкровени стихове на поета, като кулминацията беше разпределена измежду рецитала на "Помниш ли, помниш ли тихия двор", "Аз искам да те помня все така..." и "Черна песен".

Целият постановъчен екип зад дръзкия проект, посягащ за първи път върху личността на Дебелянов, съумя да представи последните мигове на елегично-меланхолният лирик, разпънат между спомена и бляна, миналото и настоящето, мечтата и действителността. Без печата на отчаянието, без патос от безизходицата, а само през силата на духа и слово - в залата отекна триумфът на вечния живот над смъртта.

Гениална режисура и сценография сякаш пренесоха зрителите на перона на гарата – метонимия на преломността, на бойното поле – тегобата на жизнения път, в рая – където копнежите на една душа продължават да пребъдват. Революционните режисьорски решения, кристалните текстове и невероятната динамичност на декорите поставят нов стандарт в театралното изкуство, който защитава заеманото от него достойно място в мисията по просветление и възвишаване на духа. 

С богата гама от звуци, метафори, видения, полутонове и полусенки, драматични контрасти, извисявания и пропадания на духа, спектакълът рисува ясни и неясни очертания на поета, а с последните аплодисменти зрителят е сигурен, че вече си струва да се "мре по литературни причини".

Спектакълът заема изключително важно място в цялостния своеобразен поклон на съвременното изкуство към класиците, градели със своя талант и безпокойни души нашето цивилизационно наследство и културна идентичност.

Чрез "Дебелянов и ангелите", поетът отново броди в "тоя скръбен град" Пловдив, който се превърна в едничък дом на неговото безсмъртно слово.

Адмирации за екипа, начело с автора на драматизацията Александър Секулов, режисьора Диана Добрева, сценография и костюми - Мира Каланова, музика на Петя Диманова. Вдъхновение за постановката и текстовете Александър Секулов намира и черпи от книгата на проф. Валери Стефанов - "Слепият градинар", разказваща за последните часове на Дебелянов. 

В представлението участват актьорите: Ненчо Костов, Добрин Досев, Симеон Алексиев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Никола Орешков, Тодор Дърлянов, Троян Гогов, Стилиян Стоянов, Петър Тосков, Мария Генчева, Мария Сотирова, Радина Думанян, Патриция Пъндева.